На 8 юли Съветът на Европейския съюз ще реши дали България ще стане член на еврозоната

На 8 юли Съветът на Европейския съюз трябва да вземе окончателното решение дали България ще стане член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Освен че ще приеме еврото като своя валута, страната ни ще претърпи и още някои промени, една от които е свързана с един показател, който често остава встрани от вниманието на широката общественост – кредитния рейтинг на държавата.

На другия ден

Според председателя на Фискалния съвет и бивш финансов министър Симеон Дянков изненади от заседанието на 8 юли не се очакват и ще получим заветното „да“ за еврозоната. В същото време според него още от следващия ден България ще получи по-добър кредитен рейтинг, средно с две стъпки. 

„На 8 юли ще имаме положителен резултат и веднага, между другото, ще започнат да се случват някои хубави неща. България веднага ще получи по-добър кредитен рейтинг средно с две стъпки. Това означава, че първо държавата, защото това е държавният кредитен рейтинг, автоматично може да получава кредити на по-изгодни цени“, изтъкна Дянков в интервю за БНТ.

Той напомни, че в момента държавата взима кредити (чрез емитирани от финансовите ни институции облигации) при лихва от около 4%. „След влизането в еврозоната тази цена ще падне до 3,5%. Предстоят ни доста нови заеми, защото в бюджета са заложени 18 милиарда лева чрез кредити. От тях са взети само част. Това ще е добре за държавния бюджет. Но ще е добре и за всички български компании, големи, вече и средни, които няма да зависят само от българския банков пазар, а вече на общоевропейския пазар ще могат и те да си взимат еврооблигации“, каза още Дянков. 
От 10 юли до края на годината ще има един много хубав период, посочи още бившият финансов министър. По думите му това е добра новина и за държавния дълг, и за общините, които взимат еврооблигации и дългове, и за частните фирми. Но как ще се случи това, какво точно представлява кредитният рейтинг и какво значение има той за България?

Знак на доверие в държавата

В съвременния глобализиран свят, в който паричните потоци и инвестициите не познават граници, доверието е валута със собствена тежест. Един от основните измерители на това доверие към дадена държава е нейният кредитен рейтинг. Макар често възприеман като технически индикатор, кредитният рейтинг оказва реално и осезаемо въздействие върху икономиката – от привличането на чуждестранни инвестиции до стабилността на националната валута.

Кредитният рейтинг на държавата е оценка, която международни рейтингови агенции като Standard&Poor’s, Moody’s и Fitch дават на способността на държавата да обслужва своите дългове. Тази оценка е базирана на редица фактори, като фискална политика, икономическа стабилност, политическа обстановка и дори равнището на правовата държава.

Положителните ефекти за икономиката 

Когато една държава има висок кредитен рейтинг, това означава по-нисък риск за инвеститорите. В резултат на това правителството може да заема средства при по-ниски лихвени проценти. Така се намаляват разходите за обслужване на дълга и се освобождават средства за други приоритети – инфраструктура, образование, здравеопазване.
Освен това инвеститорите търсят стабилни пазари с предвидими условия. Високият кредитен рейтинг служи като „зелен сигнал“, че дадена държава е сигурна за капиталови вложения. Това насърчава притока на преки чуждестранни инвестиции, създава работни места и повишава производителността на икономиката.

С подобряване на кредитния рейтинг се увеличава доверието към финансовата и икономическата политика на страната. Това често води до засилване на националната валута, тъй като търсенето й расте. По-силната валута прави вноса по-евтин, което може да доведе до по-ниска инфлация и по-висока покупателна способност на населението. Разбира се, това предимство ще се пренесе върху еврото от 1 януари догодина, когато ще влезем в еврозоната.

По-ниският риск за държавата се пренася и върху бизнеса. Банковите институции са склонни да отпускат заеми на по-добри условия, което насърчава предприемачеството и разширяването на частния сектор. Стабилната макроикономическа среда позволява на фирмите да планират дългосрочно и да инвестират в иновации и развитие.

Икономическа визитка на страната ни

Според консултанти по публични финанси кредитният рейтинг е важен за икономиката ни, тъй като той е икономическата визитка на държавата. Това е първото, което виждат международните инвеститори, когато обмислят дали да вложат капитал в даден пазар. Колкото по-добър е рейтингът, толкова по-нисък е възприеманият риск. А по-нисък риск означава по-ниски разходи по заеми, по-високо доверие, повече инвестиции и в крайна сметка – по-бърз икономически растеж.

За обикновения гражданин, макар и индиректно, ефектът е съвсем реален. Когато държавата може да заема евтино, тя има повече ресурси за социални програми, за намаляване на данъчната тежест, за подкрепа на бизнеса. Стабилната валута и контролираната инфлация също пазят покупателната способност на хората. Освен това добрият рейтинг стимулира банките да предлагат по-добри условия за кредити – както за бизнеса, така и за домакинствата.

И България, както всяка друга държава, трябва да пази кредитния си рейтинг на високо ниво, предупреждават икономисти. Влошаването е сигнал за нестабилност – политическа или икономическа. Това води до ръст на лихвите по дълга, отлив на капитали, отслабване на валутата и евентуално до натиск върху бюджета. Доверието се губи бързо, но се възстановява трудно. Затова стабилната и предвидима политика е ключова.

Основна цел

Кредитният рейтинг не е просто оценка на държавните финанси – той е индикатор за цялостното състояние и перспективи на една икономика. Високият рейтинг е плод на последователна и отговорна икономическа политика. Той не само спестява пари на държавата, но създава условия за устойчив растеж, повече работни места и по-добър стандарт на живот за гражданите. Именно затова стремежът към подобряване и поддържане на добър кредитен рейтинг трябва да бъде сред основните цели на всяко правителство.

В какво положение сме сега?

Към юни 2025 г. България има стабилен и положителен кредитен рейтинг, който се намира в инвестиционната категория според оценките на водещите международни рейтингови агенции.
Агенцията Standard & Poor’s (S&P) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на страната на ниво BBB с положителна перспектива. Това означава, че при запазване на икономическата и политическата стабилност, е възможно повишаване на рейтинга в следващите 12 до 18 месеца. Основните фактори, посочени от агенцията, включват напредъка на България към присъединяване към еврозоната, ниския публичен дълг и устойчивия икономически растеж.
Moody’s оценява кредитния рейтинг на България на ниво Baa1, също в инвестиционната категория, но с неутрална (стабилна) перспектива. Агенцията отбелязва, че България поддържа стабилна макроикономическа рамка, но посочва като слабост относително ниското качество на институциите и управлението, както и политическата нестабилност в последните години.

Fitch Ratings също потвърди рейтинга на България на ниво BBB с положителна перспектива. Оттам подчертават доброто състояние на публичните финанси и потенциала за подобрение в кредитоспособността при реализация на ключови структурни реформи и напредък към еврото.

Допълнително, агенцията DBRS Morningstar поставя рейтинга на BBB (висок) със стабилна перспектива, а Scope Ratings (европейска рейтинговa агенция) оценява България на BBB+ с положителна перспектива, като отчита валутния борд, стабилната фискална позиция и политическата ангажираност за присъединяване към еврозоната.

България в момента се ползва с доверие на международните пазари и рейтинговите институции, като повечето от тях очакват потенциално подобрение на кредитния й рейтинг при успешно реализиране на европейските интеграционни цели и продължаващ икономически растеж.
 

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/