Шокът при цените на петрола вследствие на войната в Иран и произтичащият от него инфлационен натиск вероятно скоро ще окажат пряко влияние и върху паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Управителят на Австрийската национална банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер заяви в интервю за АПА, че при непроменена ситуация в Близкия изток ще бъде трудно да се избегне ново повишение на лихвите, предаде БТА.

„Ако ситуацията не се подобри драстично, в близко бъдеще ще бъде трудно да се избегне повишение на лихвите“, каза Кохер.

Като възможен размер той посочи увеличение с четвърт процентен пункт – от 2,0 на 2,25 процента, но не изключи и по-сериозно повишение. Кохер не уточни кога може да бъде взето подобно решение. До края на годината предстоят още няколко заседания на Управителния съвет на ЕЦБ.

Според него основно условие за запазване на лихвите без промяна би било прекратяване на войната в Близкия изток и възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток. Дори и тогава обаче ефектът няма да бъде незабавен, тъй като остава неясно колко бързо цените на петрола биха се върнали към нивата отпреди конфликта.

Кохер обърна внимание и на щетите по енергийната и транспортната инфраструктура в региона, чиито мащаби все още не могат да бъдат оценени. По думите му последните прогнози на ЕЦБ, изготвени през март, са били базирани на значително по-оптимистични предположения.

Според експресни данни инфлацията в еврозоната през май е достигнала 3,2 процента, а в Австрия – 3,7 процента, което остава значително над целта на ЕЦБ от 2 процента. Инфлацията се е ускорила след началото на войната в Иран, но все още е далеч под нивата след руската инвазия в Украйна. През 2022 г. инфлацията в еврозоната и в Австрия надхвърли 8 процента.

Следващото заседание на ЕЦБ е насрочено за 11 юни. Пазарите очакват тогава основната лихва да бъде повишена.

Кохер коментира и перспективите пред Европейския съюз, като постави акцент върху Западните Балкани. Според него разширяването на ЕС към региона би донесло нов тласък за икономическия растеж в Европа.

„Разширяването към Западните Балкани е значителна възможност за растеж за австрийската икономика“, заяви той.

Австрия е сред най-големите инвеститори в региона и поддържа тесни икономически връзки с държавите от Западните Балкани. Кохер подчерта, че страната ще продължи да се възползва от тези отношения, ако държавите изпълнят всички критерии за членство в ЕС.

Към страните от Западните Балкани се причисляват Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Черна гора и Албания в момента са сред най-напредналите кандидати за членство и имат амбиция да се присъединят към ЕС съответно до 2028 г. и 2030 година.

Кохер очерта три основни посоки за засилване на икономическия потенциал на Европа. Първата е завършване на вътрешния пазар чрез намаляване на фрагментацията и повече възможности за трансгранична дейност. Втората е продължаване на разширяването на изток, а третата – сключване на повече търговски споразумения с други региони по света.

„Смятам, че предвид геополитическата и световната икономическа обстановка трябва да се преследват и трите“, каза Кохер.

Според него е важно постепенното икономическо интегриране на държавите от Западните Балкани в ЕС да продължи чрез механизми като системата СЕПА, по-тясно търговско сътрудничество и повече инвестиции.

Кохер коментира и специалния случай на Черна гора, която използва еврото още от 2002 г., без да е член на еврозоната. По думите му при евентуално членство в ЕС страната няма автоматично да стане част от еврозоната, а ще трябва да изпълни критериите за конвергенция.

Той обаче призна, че при Черна гора част от критериите не могат да бъдат приложени по стандартния начин, тъй като еврото вече е официално платежно средство в страната от десетилетия. Според Кохер ще бъде необходимо „прагматично решение“, съобразено със специфичната историческа ситуация.

По думите му европейската перспектива остава най-реалистичният път за региона. Кохер посочи, че подкрепата за ЕС сред населението в държавите от Западните Балкани остава много висока.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg