Въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM) вече не е просто теоретичен дебат в кулоарите на Брюксел, а сурова бизнес реалност. От 1 януари 2026 г. вносителите на въглеродно-интензивни стоки – цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електричество и водород – вече попадат под новата регулация. Макар реалното закупуване на сертификати да предстои през 2027 г., индустрията бие тревога, че CBAM заплашва да декапитализира ключови сектори, да прехвърли непосилни разходи върху фермерите и да отвори вратички за нелоялен внос.

В отговор, Европейската комисия призовава за търпение и уверява, че правилата се адаптират в движение, за да гарантират честна конкуренция и защита на европейския пазар.

Изводите бяха направени по време на кръгла маса в рамките на Green Transition 6.0, където представители на Европейската комисия, Европейския парламент и лидери на водещи индустрии се сблъскаха челно в оценките си за бъдещето на европейската конкурентоспособност.

Торове, фермери и земеделие на ръба

Най-емоционалната, безкомпромисна и оголваща структурните дефекти на системата критика дойде от Филип Ромбаут, съсобственик и председател на борда на директорите на „Агрополихим“. Според него бизнесът е изправен пред нормативен хаос и абсурдна ретроактивност, които задушават търговията още в зародиш.

Ние не приветстваме CBAM. Нека бъде ясно.“

Той припомни как в самия край на годината са публикувани хиляди страници регулации, които влизат в сила светкавично, налагайки нов данък, без никой да знае точния му размер в продължение на месеци. Компаниите са принудени да продължат да внасят и да калкулират цени за своите клиенти на сляпо. Когато данъкът най-накрая стане ясен през април, се оказва, че плащането се отлага за 2027 г., а междувременно на пазара са допуснати недобросъвестни вносители, които подбиват цените, знаейки, че най-вероятно ще изчезнат преди да се стигне до реалното плащане на сертификатите.

Мога да ви уверя, че ще има съдебни дела, ако тези неща продължат. Може би можете да правите това в Брюксел, в Комисията, но не и в 27 държави членки.“

Същинският проблем обаче засяга европейската продоволствена сигурност и земеделските производители, които според бизнеса са напълно непредставени в дискусиите. Очакванията на Брюксел, че разходите за въглеродния данък просто ще се прехвърлят по веригата към крайния потребител, са нереалистични за пазарите в Източна Европа, коментира още Ромбаут.

За фермерите в България и Румъния, които изнасят 77% от продукцията си за Северна Африка, прехвърлянето на зелената надценка е невъзможно, тъй като там липсва интерес към екологичния отпечатък на зърното. Така финансовата тежест, която по изчисления на индустрията ще нарасне от 800 млн. евро до 3.5 млрд. евро годишно към 2035 г., остава изцяло за сметка на земеделците.

Фермерската общност кърви през последните три години“, алармира Ромбаут, напомняйки, че зеленият преход не може да се гради върху фалити. „Зеленият преход няма да се случи с червени баланси, особено сега, когато червеното е написано с кръвта на фермерите.“

Критиката му отиде и по-далеч, чертаейки мрачна макроикономическа картина. Според него, заради скъпия газ и CBAM, между 6 и 8 млн. тонана мощности за амоняк в Европа просто ще бъдат затворени. Истинският абсурд е, според него е, че капиталите бягат отвъд Океана.

Капиталовите разходи отиват в Америка. Ние купуваме техния син амоняк и плащаме оперативните разходи на Америка. Това е деиндустриализацията, която Комисията предлага“, обобщи горчиво Филип Ромбаут.

Изправен пред тази масирана атака, Висенте Уртадо Роа, ръководител на отдел CBAM в генерална дирекция „Климат“ на Европейската комисия, се опита да успокои индустрията, уверявайки, че Брюксел чува критиките.

Продоволствената сигурност, разбира се, е голяма грижа за Европейската комисия, както е грижа за фермерите в Европа, така и за всички граждани“, заяви той в своя отговор.

За да отхвърли обвиненията, че земеделците са оставени на произвола на съдбата, Роа припомни стъпките, които Европа вече предприема. За да смекчи удара върху фермерите, Европа разчита на приетия през май План за действие за торовете, който предвижда финансова подкрепа и схеми за ликвидност.

Роа отговори директно и на конкретния казус на „Агрополихим“ с реекспорта – внасянето на амоняк за производството на торове, които впоследствие се изнасят за Украйна или световните пазари. Представителят на ЕК увери, че европейското законодателство вече е помислило за този проблем чрез режима на активно усъвършенстване.

Ако внасяте стоки, които се трансформират или реекспортират в трети страни при обичайна преработка, по същия начин, по който имате спиране на митата или ДДС, можете да имате и спиране на CBAM“, обясни той, опитвайки се да разсее страховете за двойно данъчно облагане на европейския експорт.

Що се отнася до най-болезнения въпрос за индустрията – спасяването на ключови сектори чрез евентуално спиране на механизма при пазарни шокове  – Роа беше откровен, че такова решение за цялостно отлагане не е взето, а дискусиите в Съвета и Парламента продължават. Вместо това, той насочи надеждите на бизнеса към предстоящата през юли голяма ревизия на Системата за търговия с емисии (ETS).

Нека изчакаме да видим какво ще дойде през юли, надяваме се нещо, което също ще подкрепи производството на торове. И се надявам, че компаниите, произвеждащи торове в Европа, няма да затворят.“

Скъпият ток и страхът от вратички в системата

Опасенията за ефективността на контрола и риска от заобикаляне на правилата бяха в центъра на изказването на Константин Стаменов, председател на Управителния съвет на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Според него ключовите засегнати сектори – стоманодобив, производство на торове и цимент – са изправени пред екзистенциална заплаха, ако механизмът допусне пробойни.

Стаменов припомни горчивия опит с избягването на квотите за внос на стомана в миналото, предупреждавайки, че третите страни разполагат с достатъчно ресурси и юридически екипи, за да изобретят нови начини за избягване на новия граничен данък. Логиката е безпощадна: ако системата функционира правилно, тя ще защити местното производство, но ако бъде заобиколена, това ще доведе до бързи фалити в Европа.

Проблемът на енергоинтензивната индустрия се задълбочава допълнително от структурните дефекти на регионалния електроенергиен пазар. Стаменов подчерта, че България в момента е един от най-скъпите пазари на електроенергия, като само за миналата година надвзетата сума спрямо други европейски борси се изчислява на 1.3 млрд. евр. От тях около 300 млн. евро са платени директно от тежката индустрия.

Основна причина за този ценови натиск е свързаността и масовият износ на електроенергия към Украйна. Индустрията очаква решение на този инфраструктурен и ценови проблем от три години, но без реален резултат, а средствата, които биха могли да се вложат в декарбонизация, изтичат за покриване на сметките за ток.

Въпросът към Европейската комисия беше категоричен: ако прилагането на толкова сложен данък като CBAM се окаже неефективно и отнеме години за поправка, какъв е резервният план, тъй като индустрията няма лукса да чака още три години, преди да затвори врати.

В отговор на тези сериозни притеснения, Висенте Уртадо Роа увери, че електроенергията е в сърцевината на политиките на Комисията. Той призна, че макар в момента вносът на ток да е ограничен, интересът от страна на Западните Балкани е значителен.

За да предотврати измамите и заобикалянето на правилата, Брюксел е подготвил нови предложения, които целят да затворят вратичките в системата. Паралелно с това се работи по ускорен енергиен пакет, който се очаква да бъде представен през юли. Неговата цел е насърчаване на електрификацията и намаляване на данъчната тежест върху електроенергията спрямо изкопаемите горива, което пряко трябва да облекчи разходите на бизнеса.

По отношение на вноса от Западните Балкани, Европейската комисия предвижда гъвкав подход. Роа обясни, че докато държавите от региона не се интегрират напълно в европейския енергиен пазар, въглеродният отпечатък на внесената енергия ще се изчислява на базата на средните стойности за съответната национална мрежа, а не по специфичен емисионен фактор за всяка централа.

При страна като Албания 99% от енергията се базира на водноелектрически мощности. Следователно можем да кажем, че на практика CBAM няма да се прилага за електричество, внасяно оттам. Ситуацията може да е много по-различна при внос от Босна или Сърбия, където средната интензивност на мрежата е друга, но с декарбонизирането на тяхната електроенергия, това ще бъде отчитано и въздействието на механизма ще намалява“, обясни представителят на Европейската комисия.

Що се отнася до липсата на резервен план, Комисията остава твърдо зад своя „план А“ – да финализира механизма, да неутрализира опитите за заобикаляне на правилата чрез разширяване на обхвата надолу по веригата и да направи цялостна преоценка на ефективността на системата през следващата година, разчитайки на постоянна обратна връзка от засегнатите индустрии.

Скрап, стомана и опасността от „планова икономика“

Вместо спасение, Механизмът рискува да се превърне в истинско бедствие за европейското производство на стомана, алармира Здравко Биков, председател на УС на Българската асоциация по рециклиране. Очакванията, че CBAM ще създаде равнопоставеност, са разбити от недомислица в правилата – скрапът получава нулева стойност на вложени въглеродни емисии, независимо къде е произведен.

Биков разкри как производители от държави като Турция, които са ключов фактор за стоманодобива в нашия регион, се възползват максимално от тази „вратичка“.

Ако ти си производител на стомана в Турция и произвеждаш метала си изцяло от скрап, ти на практика заобикаляш почти 100% от CBAM таксите при влизане в Европейския съюз. В последните 24 месеца виждаме изключително сериозен завой на турската индустрия към преработка на скрап от крайно потребление, точно за да избегнат въглеродния данък“, обясни той.

Този изкуствен натиск върху пазара е довел до ръст на цените на черните и цветните метали в Европа с между 20 и 25% за последната година, което според Биков буквално „праща конкурентоспособността на европейските производители по дяволите“.

Ситуацията се усложнява от опитите за задкулисно лобиране, които Биков описа. Той директно обвини големите стоманодобивни компании в ЕС в нечистоплътно влияние върху Комисията.

Европейската стоманодобивна индустрия лобира тежко, за да компенсира своята грешна стратегия, и успя да убеди Комисията да направи още една лоша стъпка – да спре износа на скрап от ЕС към трети страни.“

Според него това е опасен рецидив на миналото. „Бидейки роден в България, ние имаме специфично познание за системата на плановата икономика. Живели сме в нея, видяхме, че тя не работи, и знаем, че води до катастрофален провал. Когато се опитваш да регулираш цените на есенциални ресурси чрез забрани, не създаваш нищо друго освен хаос“.

Биков бе категоричен, че в опит да спасят собствените си ниски маржове, стоманодобивните компании на практика ще унищожат рециклиращата индустрия, за която Турция е основен партньор.

50% от вторичните ресурси в България отиват за Турция. Ако Комисията спре този износ, тя на практика ще ликвидира бизнес за половин милиард евро само в рамките на българската икономика“, предупреди той.

Висенте Уртадо Роа от ЕК отговори на тези обвинения с хладнокръвие, като се опита да разсее страховете от „планова икономика“ с аргументи за пазарна логика. Той потвърди, че Комисията е наясно с проблема и в новия пакет от предложения, внесен през декември, е заложено включване на емисиите от „скрап от предишно потребление“ (pre-consumer scrap).

По този начин вносителите вече няма да могат да ползват вратичката с нулевите емисии, ако скрапът не отговаря на критериите“, обясни Роа.

По отношение на забраната за износ, представителят на ЕК избегна директна конфронтация с лобистките обвинения, като подчерта, че ЕС просто следва логиката на други големи икономики: „Това, което правим, е да се подсигурим, че ще имаме достатъчно скрап в рамките на ЕС, за да подкрепим прехода към вторично производство. Китай контролира своя износ на скрап, защо Европа да не го прави?“

Циментът и битката с фирмите-еднодневки

Коренно различна е ситуацията в циментовата индустрия, където механизмът е жизненоважен заради локалния характер на пазара. Росен Папазов, главен изпълнителен директор на Holcim за България, посочи, че браншът се декарбонизира от две десетилетия, а заводът им у нас е сред водещите 10% в Европа по най-нисък въглероден отпечатък, постигайки над 90% заместване на традиционните горива.

За да бъде защитена тази конкурентоспособност обаче, Папазов настоя за три ключови елемента при въвеждането на механизма: прецизно деклариране чрез специфични митнически кодове според съдържанието на клинкер, създаване на публичен регистър за вноса и задължителни банкови гаранции. Причината е огромната времева дупка от година и девет месеца между старта на вноса през 2026 г. и реалното плащане на таксата през 2027 г. Това създава огромен риск от появата на фирми-еднодневки, които да залеят пазара със стока и да изчезнат, преди да се разплатят с държавата.

Висенте Уртадо Роа увери, че Комисията работи в тясно сътрудничество със Cement Europe и вече се разработват детайлни TARIC кодове. Съдържанието на клинкер ще се доказва в специализирани митнически лаборатории. Относно опасността от измами, представителят на ЕК припомни „правилото за 50%“, според което всеки вносител е длъжен всяко тримесечие да купува сертификати, покриващи поне половината от задълженията му. За да се предпази пазарът, от новите играчи без търговска история ще се изискват и солидни банкови гаранции.

Дефектите по рождение и липсващото експортно решение

Основателни съмнения в архитектурата на CBAM изразиха и експертите, според които системата страда от структурни дефекти по рождение. Евродепутатът Радан Кънев бе категоричен, че регламентът е приет набързо и без адекватна оценка на въздействието. Той предупреди за риска от „пренасочване на ресурси“, при което външните производители просто ще изпращат зелената си продукция в Европа, а мръсната – към останалия свят, без реално да намаляват глобалните емисии.

Кънев акцентира върху липсата на експортно решение в механизма. Производителите на крайни продукти в Европа ще бъдат принудени да купуват скъпа суровина, губейки позиции на международните пазари. В същото време се предлага спорният член, който предвижда временно изключване на сектори (като торовете) при пазарни шокове. Според евродепутата това дава изключително лош сигнал към инвеститорите и решава проблема на вносителите, но не и на закъсалите местни производители, които имат нужда от повече безплатни квоти, а не от спиране на защитния механизъм.

Тезата за грешния тайминг бе допълнена от Михнеа Катути, изпълнителен директор на румънския енергиен тинк-танк EPG. Той призна, че CBAM е необходим инструмент за премахване на безплатните квоти, тъй като Европа не може да се състезава на чисто ценова база с Африка или Турция. Но по отношение на електроенергията моментът е изключително неподходящ. Заради войната Украйна се превърна от износител във вносител, което създаде структурен дефицит в Югоизточна Европа. В момента регионът разчита на ток от Западните Балкани, който е базиран на въглища, и налагането на въглероден данък сега само ще надуе сметките, без да предложи реална алтернатива и отблъсквайки региона от европейската интеграция.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg