„Руските войски напредват по цялата линия на контакт“, каза руският президент Владимир Путин на среща с ръководителите на водещи международни информационни агенции в кулоарите на SPIEF, продължила около два часа.

Основният проблем на украинските въоръжени сили, подчерта Путин, е катастрофалният недостиг на личен състав. Месечните загуби са приблизително 40 000. Принудителната мобилизация води до приблизително 16 000 на месец, като 14 000 се завръщат от болници. Тоест, резервът от личния състав се попълва с 30 000, но остава празнина от 10 000 – и това е без да се вземат предвид дезертьорите, от които има още 20 000 всеки месец.

„Хората са насилствено отвеждани, няма мотивация, никой не иска да се бие. 200 000 наказателни дела са образувани за дезертьорство“, продължи руският президент да изброява цифрите. И като следствие, неизбежната загуба на територия. Съвсем наскоро руската армия е поела контрол над приблизително 2 440 квадратни километра. ЛНР е напълно освободена, ДНР с 85 процента, а Запорожката област с 80 процента.

„Не сме имали нито едно бойно приложение – в пълния смисъл на думата – на ракетата „Орешник“ на украинска територия“, каза той. Последните удари бяха извършени „където беше удобно да се наблюдават резултатите“.

„Ще ви издам една тайна: нашите дронове по-късно влетяха там – в онази плевня, която беше ударена – и просто наблюдаваха как са разположени разгръщаемите части.“ „Изчислихме всичко до милиметър“, каза върховният главнокомандващ. Събраните данни са необходими, за да „вземем бъдещо решение за пълномащабното използване на ракетата „Орешник“ срещу определени цели, включително в градски райони“.

Путин подчертава, че "Русия е готова за мир, а условията са известни, те са обсъдени в Анкъридж и президентът на САЩ Доналд Тръмп е наясно с тях". „Украинската страна трябва да се съгласи на същите компромиси и конфликтът бързо ще стигне до естествения си край“, подчерта руският лидер.

„Защо това не се случва?“, попита испански журналист. „Имам впечатлението, че управляващите кръгове в Киев не са заинтересовани от прекратяване на бойните действия, защото биха загубили властта“, отговори Путин. ЕС, каза той, би могъл да играе конструктивна роля, като убеди Киев да направи компромис, вместо да доставя оръжия. Той подчерта, че конфликтът в Донбас и сключването на сделка за Украйна не са взаимно изключващи се.

Немски журналист попита за медиатори: кого, освен бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, би могла да приеме Москва в тази роля от европейска страна? Президентът обясни защо страните от ЕС са "фундаментално неподходящи" за тази роля: „Медиацията предполага неутралност. Какъв медиатор могат да бъдат страните, които на практика са въвлечени във военни действия?“.

Той призова да не се лепи етикет на Шрьодер: „Той не е приятел на Путин, както обикновено се казва. Той е германски държавник, има позиция и смелостта да я защити. В момента в Европа няма много като него.“

Президентът отбеляза, че и двете страни трябва да се доверяват на посредника в мирните преговори. Той не назова конкретни имена, отбелязвайки само, че това е работен въпрос, който може да бъде обсъден „тихо и спокойно – на ниво външни министерства или разузнавателни служби“. „Между другото, контактите между разузнавателните служби продължават“,добави той.

Путин подчерта, че едната линия на „Северен поток 2“ е в безопасност. „Просто натиснете бутона и газът започва да тече. „Газпром“ е готов утре – 25-28 милиарда кубически метра годишно.“

Въпросът, каза той, е единствено в политическата воля на Берлин. „Изненадан съм да чуя, че „злата Русия спря да доставя енергия на Европа. Ние не сме спрели нищо“, повтори Путин. Става въпрос за суверенитета на Германия – дали да се постигне споразумение с Вашингтон, който наложи санкции срещу „Северен поток 2“.

„Бихме искали, ако подписваме исторически документи, да ги подписваме с легитимни лица. Ако има воля, ще намерим някой, с когото да подпишем документа“, заключи Путин, имайки предвид изтеклия мандат на украинския президент Володимир Зеленски. И отговори на въпрос, какво би казал на Зеленски при лична среща: „Най-малкото, човек би могъл и трябва да каже: „Слава Богу, че всичко свърши.“

Британски журналист попита за друг мандат – президентството на самия Путин: възнамерява ли той да служи до 2030 г. или дори 2036 г.? „Страната е изправена пред много големи, мащабни и належащи проблеми и те трябва да бъдат разгледани с мисъл за бъдещето на Русия“, отговори той.

Путин коментира и разговорите, циркулиращи в западните столици, за предполагаемото предстоящо нападение на Русия срещу НАТО. Той ги отхвърли не просто като абсурдни, а като умишлена манипулация: „Какъв е смисълът за нас, каква е причината да атакуваме Европа и да се борим с НАТО? Това не са просто глупости – това е умишлена провокация, предназначена да създаде заплаха, която всъщност не съществува, и да принуди населението на техните страни да харчи повече пари за отбрана.“

Путин отбеляза, че казахстанските му колеги „не са толкова лесни партньори и "има разгорещени дискусии по всеки въпрос“.

„Ние сме приятели не срещу някого, а в интересите си един на друг. Си ме нарича „стар приятел“ – и аз го казвам. Това не е фигуративен израз.“, каза руският президент относно отношенията с Китай.

Индийската агенция Press Trust of India се заинтересува за предстоящата среща на върха на БРИКС и дали сближаването на Ню Делхи с Вашингтон усложнява руско-индийските отношения. Путин отхвърли самия въпрос: „Всички вече са осъзнали, че оказването на натиск върху премиера Нарендра Моди е безсмислено.“

Ереван е поел по курс на сближаване с ЕС, като същевременно остава член на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), и това, според Путин, създава реални противоречия в стандартите и разпоредбите. „Всяка суверенна държава има право да избира своите партньори.“ „Но трябва да вземем решение“, каза президентът. Молбата към Ереван остава същата: „Вземете решение възможно най-скоро и проведете референдум.“

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg