Днес в Армения се провеждат редовни парламентарни избори, които се определят като съдбоносен геополитически референдум за бъдещето на страната.
Гласуването е пряк тест за обществената подкрепа към премиера Никол Пашинян и неговия курс на откъсване от влиянието на Русия и сближаване с Европейския съюз.
Управляващата прозападна партия на Пашинян "Граждански договор" води кампания, фокусирана върху европейската интеграция, диверсификацията на сигурността и икономиката, и продължаването на мирния процес с Азербайджан. Според последните проучвания на Международния републикански институт (IRI) партията води с около 32% подкрепа.
Основният опозиционен блок „Силна Армения“ се ръководи от милиардера Самвел Карапетян, натрупал състоянието си в Русия. Партията залага на пълно възстановяване на икономическите и военните връзки с Москва, обвинявайки Пашинян в „предателство“ заради загубата на Нагорни Карабах през 2023 г..
Карапетян е под домашен арест по обвинения в опит за преврат, провеждайки кампанията чрез своя племенник.
„Арменски алианс“ е друга мащабна опозиционна сила, водена от бившия президент Роберт Кочарян, която също застъпва силна проруска линия.
Само ден преди изборите Следственият комитет на Армения задържа шестима кандидати за депутати от проруската опозиционна партия „Силна Армения“. Управляващите направиха опит законно да отстранят основния проруски съперник от изборите, но Централната избирателна комисия на Армения официално отказа да го направи.
Международни наблюдатели и правителството в Ереван алармираха за "безпрецедентни по мащаб руски дезинформационни кампании и хибридна намеса, целящи да свалят Пашинян".
Общо 2 483 520 граждани имат право на глас. Изборният праг за влизане в парламента е 4% за самостоятелни партии, 8% за коалиции до три партии и 10% за по-големи съюзи. Гласуването в чужбина е силно ограничено и е позволено единствено за дипломатическия и военния персонал. Всички останали арменци зад граница трябва да присъстват физически в страната, за да гласуват.
Изборите ще решат дали Армения ще продължи постепенното си излизане от доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност и ще се преориентира изцяло към Запада, или опозицията ще върне страната в орбитата на Кремъл. Поради огромния брой нерешили избиратели (близо 40% по данни на IRI), анализаторите не изключват възможността за втори тур на изборите, ако нито една сила не успее да формира стабилно мнозинство днес.
Изборният ден се следи стриктно от дългосрочна мисия на ОССЕ/БДИПЧ и делегация от Европейския парламент.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
