Букурещката фондова борса се утвърждава като регионалния шампион, който пренаписа правилата на успеха, докато други европейски капиталови пазари често страдат от ниска ликвидност и консервативни инвестиционни нагласи. Румънската икономика има фискални проблеми и през 2025 г. бяха въведени строги икономии, които продължават и в момента, но на този фон в страната се случва своеобразно борсово чудо.

С пазарна капитализация, надхвърляща 114.5 милиарда евро, което се равнява на над 570 милиарда леи, Букурещката фондова борса демонстрира как ясна държавна визия и пазарна смелост могат да дадат динамика дори на икономика в техническа рецесия.

Разликата в мащаба между българския и румънския пазар през първото тримесечие на 2026 г. е красноречива, въпреки че и у нас трендът за развитие на капиталовия пазар е възходящ. Докато Българската фондова борса преживява положителен импулс от присъединяването към еврозоната с общ оборот от 195.8 милиона евро за първото тримесечие, за същия период румънският капиталов пазар генерира оборот от 1,145 милиарда евро, което е близо шест пъти повече.

Дори статистиката за особено успешния за Българската фондова борс март 2026 г. дава предимство на румънския й аналог. Тогава обемът на търговията в Букурещ достигна 192,1 милиона евро, срещу 110,3 милиона евро за София. В същото време пазарната капитализация на румънския пазар е над 10 пъти по-голяма от тази на българския.

Ключовият фактор за успеха на румънския пазар е амбицията и последователната политика за развитие на Букурещката фондова борса. След дългогодишни усилия на нейните мениджъри, през 2020 г. FTSE Russel я квалифицира с по-висок статус от Българската фондова борса – „развиващ се пазар“, което отвори вратите за глобални инвестиционни фондове. Под ръководството на Раду Ханга борсата се фокусира върху стратегически стълбове за развитие, като първият е масовото участие на дребните инвеститори, чийто брой нарасна от 54 000 през 2019 г. до над 285 582 през март 2026 г.

Това бе постигнато чрез кампании по финансова грамотност и утвърждаване на стратегията за периодични малки инвестиции от гражданите. Вторият стълб е дигитализацията и модерните платформи, които улесниха достъпа до пазара за младото поколение. Третият приоритет е устойчивостта, като през 2026 г. компаниите вече докладват по новия Кодекс за корпоративно управление и ползват независими ESG оценки чрез BVB Research Hub.

Четвъртият механизъм за растеж е BVB Arena, бившата програма Made in Romania, която действа като инкубатор за малки и средни предприятия чрез менторство, достъп до консултанти и значителни държавни стимули като 50% данъчно облекчение за разходите по листване. Петият решаващ елемент е развитието на т.нар. Централен контрагент – структура, която ще обедини фондовия с енергийния пазар, като ще позволи в близко бъдеще рестартиране на пазара на деривати и ще добави нов слой дълбочина на пазара.

Важно за развитието на борсата е и мащабното листване на държавни гиганти

което привлече огромен международен ресурс. В момента портфолиото на румънската борса включва мастодонти като най-големия хидроенергиен производител Hidroelectrica, основния доставчик на природен газ Romgaz, оператора на атомната централа Nuclearelectrica, най-голямата енергийна компания OMV Petrom, както и Electrica и фармацевтичната компания Antibiotice Iași. Тези компании осигуряват значителна ликвидност и привличат международни фондове, търсещи стабилност и дивиденти, като индексът BET-TR отбеляза ръст от над 55% през 2025 г.

Политиката за листване на държавни компании продължава и през 2026 г. под мандата на правителството на премиера Илие Боложан, който бе назначен на поста си през юни 2025 г. Политиката на Боложан се съсредоточава приоритетно върху намаляването на бюджетния дефицит и повишаването на ефективността на управлението чрез възможностите на капиталовия пазар. В рамките на плановете за 2026 г. и стратегията за листване правителството възнамерява да ускори предлагането на пакети от акции в стратегически сектори, като основните цели за IPO-та включват големи компании от енергетиката и транспорта, сред които Летище Букурещ и Администрацията на пристанище Констанца. Наред с тях се предвижда предлагането на допълнителни пакети в дружества, които вече са листвани, или в големи производители като Hidroelectrica, Romgaz и Transelectrica, като основната цел е използването на борсата като механизъм за привличане на инвестиционни средства и увеличаване на пазарната ликвидност.

В своята политическа визия Боложан подчертава, че листването е ключово решение за професионализация на мениджмънта, заявявайки категорично, че съществува „транссистемна съпротива“ срещу реформите, която правителството е решено да преодолее на всяка цена. Румънското правителство твърди, че мерките, приети през 2025 г., са изцяло съобразени с критериите на ОИСР и ключовите етапи по Плана за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира модернизацията на корпоративното управление. Паралелно с процесите по листване, кабинетът внедри и строги фискални мерки за поддържане на макроикономическата стабилност, включително повишаване на данъка върху дивидентите от 10% на 16%, считано от 1 януари 2026 г.

Амбициите

на румънската държава за бъдещето са свързани с превръщането на Букурещката фондова борса в основен инструмент за финансиране на реалната икономика, като през последните пет години бяха реализирани над 280 листвания на стойност близо 19.5 милиарда евро.

Докато България се опитва да пребори хроничната стагнация чрез импулса на еврото, Румъния вече е изградила работеща екосистема, която е устойчива на политически и икономически сътресения. С рекордни нива на индексите и непрекъснат поток от нови компании, Букурещката фондова борса уверено претендира за ролята на финансово сърце на Източна Европа и доказателство, че фондовият пазар е огледало на националната икономическа амбиция.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg