ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 65, 1990 г.
ХЕМ СЪДЕБНА ГРЕШКА, ХЕМ СВОЕВОЛИЕ
СТАРОЗАГОРЕЦЪТ, ОБРЕЧЕН ДА ХОДИ НЕПОЧИСТЕН И ИЗМАЧКАН ● БЮРОКРАТИЧНАТА ГЛУХОТА ОЗНАЧАВА ГРАЖДАНСКИ ТОРМОЗ ● ВРЕМЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ, ВРЕМЕ ЗА РАЗПЛАТА
На 25 юли т.г. съдебен изпълнител при Старозагорския районен съд в изпълнение на решението на Окръжния държавен арбитраж по дело № 414 от 1988 г. запечата единственото ателие за химическо и експресно почистване в града. Ха сега, старозагорци, ходете непочистени и неизгладени!
Дело № 414 може спокойно да влезе в учебниците по право като класически пример за непрофесионално свършена работа, която измъчи и изнерви гражданите на един без друго измъчен и изнервен град. Въпросното дело бе образувано по молба на ПП „Модно облекло” – Стара Загора, поделение на фирма „Стил” – Казанлък, против общинската фирма „Свежест” с искане да им бъде предадена собствеността и владеенето на помещенията, в които е разположено ателието на ъгъла на булевардите „9 септември” и „Г. Димитров”.
При разглеждане на арбитражното дело ПП „Модно облекло” не е представило никакви доказателства, с които да потвърди собствеността си. Представителите на фирма „Свежест”, свикнали да се чувствуват наематели и плащайки за това наем, не настояват за тези доказателства. Решаващият делото арбитър също е допуснал пропуск в този смисъл, така че делото е било решено при непълни доказателства с уважения иск за собственост без собствеността да е доказана. Но за жалост с тези пропуски и с тези грешки решението е влязло в сила.
В продължение вече на две години ПП „Модно облекло” упорито настоява за изпълнение решението на арбитража. Неколкократно е насрочвано принудително изваждане на предприятието, но поради протеста на гражданите, че Стара Загора остава без тази важна услуга и с авторитетното застъпничество на различни органи на властта в интерес на старозагорци е отлагано закриването на ателието.
Защо толкова настоява ръководството на ПП „Модно облекло да получи помещенията? Мотивът е, че химическото чистете замърсява околната среда и представлява опасност за работещите в сградата. Тук никой не отваря уши да чуе, че в химическото чистене се работи на напълно затворен цикъл с първокласна вносна техника и не се допуска никакво околно замърсяване. Това многократно е потвърдено и от изследванията на ХЕИ. По тази причина не са удовлетворени и исканията на работещите в „Свежест” за допълнително възнаграждение за работа при вредни условия.
Вече две години градът живее с угрозата ателието да бъде закрито. И ето че доживя и това чудо. Настояването на председателката на Окръжния съд Пенка Драготинова бе категорично. Така от 25 юли т. г. Стара Загора бе лишена от услугата химическо чистене. Нещо повече – издевателството от страна на ръководството на ПП „Модно облекло” прекрачи всяка граница на цивилизованост. В ателието бе спрян и електрическият ток, с който се задвижват подвижните ленти с готовите дрехи. Тежко и горко на клиентите, които чакат дрехите си!
И все пак няколко въпроса остават без отговор, независимо от видимата им абсурдност. Странно е защо председателката на Окръжния съд Драготинова, след като е запозната с фактическата обстановка, с допуснатата грешка в арбитражното решение, не е отправила сигнал до Върховния държавен арбитраж за непълнотата на доказателствата, за нарушението на съдопроизводствени правила и незаконосъобразността на решението. Вместо това тя избира най-лесния формален път – да приведе в изпълнение едно неправилно решение, в резултат на което 150-хилядният град и околните села остават без една от най-необходимите услуги.
Глас в пустиня остават и молбите на работещите в ателието към директорката на ПП „Модно облекло” Пенка Кръстева поне да бъде пуснат токът, за да могат гражданите да си получат готовите дрехи.
Може би на председателката на Окръжния съд би трябвало да й напомним и още нещо, което тя упорито пренебрегва. Въпросната сграда се строи по времето 1956-1959 г. от ТПК „Колектив”, към тази кооперация се числи като цех и „Свежест”. Строена със собствени средства на кооперацията и с личния труд на работниците, през това време на нейните членове дивиденти не са раздавани, защото парите са били влагани в строежа. Родена като чисто кооперативна собственост, сградата обаче по силата на Постановление № 16 от 1970 г. е одържавена. Станала е собственост и на стопанската дирекция „Местна промишленост и битови услуги”. Впоследствие тази стопанска дирекция я прехвърля на ПП „Модно облекло”. Но постановление № 37 от април 1990 г. отмени одържавяването на кооперативната собственост, т.е. ликвидира постановление № 16 от 1970 г. С това заповеди, разпореждания на каквито и да било органи в този смисъл са недействителни, защото са основани на едно отменено постановление.
Така че въпросната сграда от държавна отново е кооперативна собственост. Не остава нищо друго освен прокуратурата и съдът да се съобразят и да наложат изпълнението на съществуващите нови нормативни актове.
Донка ЙОТОВА
