Българският бизнес е изправен пред нова вълна от предизвикателства на фона на прогресивно влошаващата се глобална икономическа среда. След няколко поредни години на спад, броят на обявените в несъстоятелност компании в България се очаква да отбележи плавен ръст от около 2-3% през 2026 г., прогнозират експертите от водещия кредитен застраховател Coface.

Транспортният сектор под преса и риск от верижна реакция у нас

Основният двигател зад негативната тенденция в България е транспортният бранш, който е изложен на огромен риск заради шоковото поскъпване на горивата от началото на годината, провокирано от ескалацията на напрежението в Ормузкия проток.

За да се развиват успешно в такава сложна геополитическа среда, компаниите трябва да продължат да обръщат специално внимание на управлението на ликвидността, да се адаптират към пазарната волатилност и да идентифицират проактивно риска от контрагенти“, предупреждава Пламен Димитров, управител на „Coface България“.

Ситуацията се усложнява от факта, че транспортният сектор е пряко обвързан с почти всяка останала индустрия. Това поражда сериозни опасения от верижна реакция, изразяваща се в забавяне на плащанията и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, която в страната остава на високи нива. Данните показват, че средният период на отложено плащане в България през последните 24 месеца е нараснал значително и вече варира между 90 и 120 дни. Експертите напомнят, че фалитите най-често се дължат не на липса на поръчки и бизнес, а на остра липса на ликвидност.

Допълнителен натиск ще окаже и очакваното забавяне в световното търсене с около 2.5%, което неминуемо ще ограничи растежа у нас и ще засегне най-силно малките компании, които преобладават в българската икономика.

Глобалните прогнози за несъстоятелност са ревизирани двойно

Промените в България отразяват по-широка и тревожна световна тенденция. Бизнес климатът в глобален мащаб се влошава с бързи темпове, като още в началото на 2026 г. случаите на несъстоятелност отбелязаха скок от 12%. Основен двигател за този глобален ръст стана Северна Америка, където беше регистриран рязък скок от 22%.

В резултат на геополитическите напрежения, особено конфликта с Иран и нестабилността в Близкия изток, бизнесът е притиснат от растящи разходи за доставки, волатилни енергийни цени и висока несигурност. Това накара Coface драстично да ревизира прогнозите си: очаква се фалитите в световен мащаб през 2026 г. да нараснат с 6% – цифра, която надхвърля двойно първоначалните разчети от началото на годината.

Прогнозиран ръст на фалитите по ключови икономики:

• САЩ и Франция: +8%
• Япония: +7%
• Германия и Нидерландия: около 5%
• Испания, Италия и Обединеното кралство: между 2% и 3%

Лихвените проценти и липсата на държавен „щит“

На заден план условията за финансиране остават изключително тежки. Въпреки че централните банки започнаха цикъл на облекчаване на паричната политика, лихвите остават на високи нива, задържайки разходите по кредитите непосилни за много фирми, навлезли в кризата с рекордна задлъжнялост. Изчисленията сочат, че дори минимално покачване на лихвите по кредитите с едва 25 базисни пункта е способно отново да ускори глобалната неплатежоспособност до нивата от 2025 г..

Най-засегнати в момента са цикличните сектори като строителството, химическата и текстилната промишленост, които са силно зависими от производствените разходи и потребителското търсене. Проблемите се усещат най-остро от малките и средни предприятия (МСП), които разполагат с по-ограничени парични потоци.

За разлика от периода 2020-2023 г., когато мащабната държавна подкрепа (около 2-4% от БВП за големите европейски икономики) спаси хиляди фирми след пандемията и началото на войната в Украйна, днес правителствата нямат същия фискален ресурс. Настоящите спасителни програми са силно ограничени и строго таргетирани (например най-мащабната в Испания е едва 0.3% от БВП), което означава, че държавната намеса този път няма да успее да подейства като ефективна спирачка срещу вълната от фалити.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg