Къшинг, щата Оклахома, се нарича „тръбопроводният кръстопът на света“. Този лозунг е изписан на огромна крайпътна табела, изработена от тръби, на ъгъла на Main Street и South Stiles Road. Табелата дори има клапан.

Но това не е просто рекламен слоган.

През 1912 г. Том Слик (това наистина е името му) преминавал през днешния град Дръмрайт в Оклахома, когато усетил миризма на петрол. Той купил земята за 1 долар на акър и започнал сондажи, откривайки тогава най-голямото петролно находище в Оклахома.

Днес съседният град, Къшинг е центърът на американския енергиен пазар. Буквално той осигурява „тръбопроводната система“ за петрола в Съединените щати. Именно там се определя цената и се съхранява американският референтен сорт петрол West Texas Intermediate. Оттам суровината се транспортира по тръбопроводи към рафинерии в цялата страна.

В нормални времена Къшинг съхранява около 40 милиона барела петрол при капацитет до 75 милиона барела.

Но времената не са нормални.

Защо Къшинг остава без петрол?

Според Администрацията за енергийна информация на САЩ текущите запаси в Къшинг възлизат на 21.6 милиона барела.

Това е опасно близо до нивата на оперативен стрес – критичната точка, при която Къшинг започва да изпитва затруднения да снабдява всички свои клиенти с необходимите количества петрол.

Когато резервите паднат под 20 милиона барела, на практика хранилището достига състояние, близко до изпразване, като остава предимно трудно използваема утайка на дъното на резервоарите.

А когато Къшинг остане без петрол, на пазара започват да се случват необичайни неща.

Освен ако Ормузкият проток не бъде отворен скоро – и то много скоро – вероятно остават само седмици преди да разберем как изглежда този сценарий.

Къшинг се изпразва, защото Съединените щати се превърнаха в доставчик от последна инстанция за региони по света, които обикновено получават петрол и горива от Близкия изток. Търсенето на американски петрол достигна рекордни нива по време на войната с Иран, а суровината напуска Къшинг по-бързо, отколкото американските производители могат да възстановят запасите.

Но проблемът не се ограничава само до Къшинг.

Запасите от дизелово гориво в САЩ наскоро достигнаха най-ниското си ниво от 2003 г. насам. Запасите от бензин също намаляват и са с около 5% под нивата отпреди година. Други търговски петролни складове в САЩ извън Къшинг също се изпразват бързо – само през миналата седмица с 7.2 милиона барела.

Какво се случва, когато резервоарите пресъхнат

Засега американският петролен пазар не изглежда да е в сериозна опасност.

Въпреки най-големия шок в доставките на суров петрол, който светът някога е виждал, цените на петрола и горивата в САЩ все още не са достигнали исторически върхове по време на повече от трите месеца война с Иран. Напротив – през последните седмици те дори спадат, понякога рязко.

Това до голяма степен се дължи на факта, че светът навлезе в кризата с исторически високи нива на предлагане на петрол. Тези запаси действаха като глобален буфер срещу сътресенията.

Но търговските резерви бързо намаляват. Според Администрацията за енергийна информация на САЩ запасите от петрол в най-богатите държави в света намаляват с 6.3 милиона барела дневно и в момента възлизат на едва 2.6 милиарда барела. Това е само 100 милиона барела над нивата на оперативен стрес, посочва Дейвид Оксли, главен икономист по въпросите на климата и суровините в Capital Economics.

Петролният пазар не може да работи до последната капка по начина, по който автомобилът може да изразходва почти цялото гориво в резервоара си. Под определен праг тръбопроводите не могат да поддържат необходимото налягане, а рафинериите не могат да доставят всички видове горива, които клиентите изискват.

Както при кръвното налягане в човешкото тяло, проблемът е в циркулацията“, казва Наташа Канева, ръководител на стратегията за суровини в JPMorgan. „Системата не се проваля, защото петролът изчезва, а защото циркулационната мрежа вече няма достатъчен работен обем.“

При сегашните темпове световният петролен пазар може да навлезе в опасната зона още в рамките на месец.

Това означава, че дори дребен проблем може да предизвика паника на пазара. Цените могат да станат изключително волатилни от ден на ден, а теч от тръбопровод, пожар в рафинерия или неблагоприятно метеорологично събитие могат рязко да повишат цените на петрола и горивата.

Две решения. Нито едно не е приятно

Забрана за износ би могла да помогне за предотвратяване на изчерпването на запасите в Къшинг и да намали риска от блокиране на цялата система. Но тази идея почти не среща политическа подкрепа и е свързана с редица потенциално неприятни странични ефекти, включително по-високи цени в дългосрочен план.

Другият вариант е да се оставят естествените пазарни механизми да действат. А последиците могат бързо да станат болезнени.

Всеки път, когато Къшинг се е доближавал до минималните оперативни нива, цените на горивата са достигали исторически върхове – през 2008 г., 2022 г., 2023 г. и вероятно отново след броени седмици.

В момента бием тревога“, заяви тази седмица пред CNN главният изпълнителен директор на Американския петролен институт, Майк Сомърс. „Достигаме нива, които започват сериозно да ни тревожат.“

„Безпрецедентно ниските“ запаси са близо до критична точка, каза Нийл Чапман, старши вицепрезидент на ExxonMobil, по време на конференция на Bernstein в Ню Йорк на 28 май.

Щом стигнете до тази точка, ще видите рязък скок на цените“, каза той.

Главният изпълнителен директор на Chevron, Майк Уърт, на същата конференция също заяви, че изключително ниските запаси ще доведат до по-високи цени през следващите седмици. Същото мнение изразиха и ръководителите на Международната агенция по енергетика, Международния валутен фонд, Групата на Световната банка и Световната търговска организация в съвместно изявление от 29 май, в което се посочва, че рекордното изчерпване на световните петролни резерви създава нарастващи рискове за сигурността на доставките на горива, за пазара и за икономиката като цяло.

Според Оксли, цената на петрола лесно може да премине над 90 долара за барел и през следващите месеци да достигне между 140 и 160 долара, а бензинът може да надхвърли 5 долара за галон, ако Ормузкият проток не бъде напълно отворен.

Напълно възможно е цените да достигнат дори по-високи върхове“, казва той.

В крайна сметка пазарът може да намери начини да увеличи предлагането, подобно на ситуацията, при която европейските авиокомпании намалиха полетите и повишиха цените на билетите, за да дадат време на индустрията да намери нов доставчик на авиационно гориво – Съединените щати.

Но ако ситуацията не се разреши до края на годината, цените ще трябва да се повишат много повече – доближавайки се до 200 долара за барел, смята Алън Гелдър, ръководител на отдела за рафиниране, химикали и петролни пазари в Wood Mackenzie.

Това би означавало цени на бензина около 9 долара за галон – достатъчно високи, за да унищожат търсенето на петролни продукти за повечето потребители.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg