Представете си, че търсите маратонки в Google и още преди да сте кликнали на какъвто и да е резултат, вече виждате множество снимки, цени и търговци. Решението за покупка е взето наполовина, преди още да е отворен сайтът на който и да е онлайн търговец. Точно това предстои да се случи в България през октомври, когато новата рекламна платформа Google Shopping официално ще стартира и у нас.

Какво представлява

Тази нова за страната ни опция всъщност е една от най-старите услуги на Google – историята ѝ започва още през 2002 г. и към днешна дата е налична в над 120 държави. България е сред последните пазари в Европа, които ще получат достъп до нея. Счита се, че един от основните фактори за закъснялото включване е приемането на еврото като национална валута, което позволява по-лесна стандартизация.

Моментът на дебюта не е случаен. Очакваният старт на платформата през октомври ще е точно преди най-натоварения период за електронната търговия у нас – седмиците около Черния петък, Кибер понеделник и коледните празници.

Състоянието на пазара

Платформата навлиза в България в момент, в който онлайн търговията тук отчита внушителен ръст. Според Българска е-комерс Асоциация (БЕА), общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в страната през 2025 г. по данни, публикувани в „ПАСПОРТ 2025 на е-комерс индустрията в България“, се оценява на над 2.69 млрд. евро – ръст от 15% спрямо предходните 12 месеца.

Важен факт е, че ТОП 10 онлайн магазини формират 21.6% от целия B2C сегмент (бизнес към краен потребител). Въпросът вече не е дали платформата ще промени електронната търговия, а колко бързо и в каква степен това ще се случи след октомври 2026 година.

Как работи

Google Shopping превръща проучването и откриването на продукти в мигновен визуален процес, който вече е подпомогнат от изкуствения интелект (AI). Най-просто казано, заедно с резултатите от търсенето, потребителят получава карти, в които се вижда снимка на стоката, описание, цена, търговец, ревюта, условия за доставка и друга информация.

Има два вида позициониране на офертите – платено над резултатите, като за тези слотове рекламодателите наддават, както и безплатно – което е по-надолу на страницата. Това означава, че теоретично дори малък магазин може да се появи в резултатите безплатно – ако данните му са детайлно и професионално представени и ако предложението му е релевантно на търсенето.

За разлика от традиционните текстови реклами, при Google Shopping онлайн търговците не наддават за ключови думи. Google решава кога да покаже продукта им на базата на качеството на техния продуктов каталог.

Кой ще спечели

Експертите са единодушни, че платформата ще облагодетелства технически подготвените търговци. Брандовете с агресивна ценова политика и ясни конкурентни предимства като безплатна доставка, както и онези, които продават собствени продукти и имат безупречно потребителско изживяване на сайта, са тези, които ще се наредят сред печелившите.

Google Shopping отваря поле за конкуренция на база цена и продуктово предложение, но само за тези, които са технически готови да се появят на този екран. Печеливши ще бъдат търговците с добре структурирани и оптимизирани продуктови фийдове, актуални цени и капацитет да мащабират бюджетите си. Губещи рискуват да останат малките магазини без техническа инфраструктура за управление на фийд и тези, които разчитат единствено на органично търсене“, обяснява Ивелина Ансарова, Performance Marketing Strategist, General Manager в Accella Digital, член на БЕА.

Глобалните данни потвърждават тази тенденция. „Според State of PPC 2026 Report – най-мащабното глобално проучване в индустрията с над 1300 PPC специалисти – 66% вече работят с Google Shopping, а 50% с Performance Max с продуктов фийд за постигане на онлайн продажби. В България очакваме същата динамика да се случи ускорено – първият истински тест ще бъде Черният петък“, допълва Ансарова.

Кой е в риск

В риск са магазините, разчитащи на хаотични XML импорти от доставчици без редакция на заглавията и описанията, търговците, които крият цената на доставката до последната стъпка в процеса на покупка, както и бизнеси с лошо управление на наличностите.

Очаква се и спад в органичния трафик към онлайн магазините – ефект, наблюдаван в редица западни пазари след въвеждането на Google Shopping. Малките и средни онлайн магазини ще бъдат изправени пред необходимостта да оптимизират продуктовите си каталози, логистиката и ценообразуването, за да останат конкурентоспособни.

Чуждестранната конкуренция

Навлизането на Google Shopping у нас изостря вече съществуващ проблем – конкуренцията от търговци извън ЕС. Данните на БЕА показват, че 12.9% от онлайн потребителите в България вече пазаруват от сайтове извън ЕС. Google Shopping ще даде на чуждестранните търговци по-лесен директен достъп до българския потребител, алармират от асоциацията.

Какво да очакваме

Според представители на БЕА, в рамките на 12 – 18 месеца след старта е реалистично да очакваме сериозно пренасочване на e-commerce бюджети от стандартни Search кампании към Shopping и Performance Max с продуктови реклами. Нарастване на CPC (Cost per Click) в конкурентни категории – облекло, електроника и спорт, са водещите по обем онлайн покупки в България, както и по-висока ефективност и по-бърза конверсия за технически подготвените търговци.

Заплаха или катализатор

Отговорът е и двете – в зависимост от гледната точка. За потребителите Google Shopping е добра новина – те ще получат по-голяма прозрачност и удобство, с възможност да сравняват оферти от различни магазини в рамките на секунди, без да напускат Google.

За търговците картината е по-нюансирана. За едни бизнеси това ще бъде трамплин към сериозен растеж, а за други – жесток сблъсък с реалността на ценовата прозрачност и техническите изисквания.

Google Shopping не е заплаха за онлайн търговията в България – тя расте стабилно и има потенциал за още. В този контекст платформата няма да създаде ново търсене, а ще направи съществуващото по-конкурентно и по-ефективно. Печеливши ще бъдат търговците с добра техническа подготовка и ясна стратегия за присъствие в Shopping, подходящи бюджети и възможност за бърза адаптация към промените“, обобщава Ивелина Ансарова.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg