Когато прадядото на Стар Хъчингс Пърдю отваря погребална агенция в Макон, Джорджия, през 1910 г., този бизнес е бил сигурен начин за препитание на чернокожите американци. Собственият бизнес е носил независимост и свобода, разказва 69-годишната Пърдю: „Не зависиш от никого за прехраната си.“ Родителите ѝ поемат агенция „Хъчингс“ и се справят толкова добре, че успяват да изпратят нея и петте ѝ братя и сестри в колеж.

Днес Пърдю управлява фирмата със сестра си, но индустрията вече е по-скъпа и силно конкурентна. Бизнесът вече не носи някогашната финансова стабилност: „Следим разходите си много по-изкъсо и харчим само при крайна необходимост.“ 

За първи път от поколения насам огромен брой собственици на малки предприятия в САЩ трудно успяват да надскочат стандарта на живот на родителите си. Това отбелязва Дан Вадхвани, професор по предприемачество в Университета на Южна Калифорния. Някои предприемачи като Пърдю, чиито фирми са предавани в семейството от век, казват, че имат черно на бяло документите, които го доказват.

Краят на един класически модел

Това е сериозна промяна. През последните 250 години предприемачеството е гръбнакът на „американската мечта“ – труден, но сигурен начин за социално издигане. И за много семейства този модел наистина работеше. В почти всеки американски град има поне няколко семейни фирми на над 100 години. Те са оцелели през войни, икономически кризи и мащабни социални трусове, осигурявайки стабилност на собствениците си и запазвайки семейното наследство.

Към 2021 г. над една четвърт от всички компании в САЩ са били семейни. Много от тях се предават от поколение на поколение. Днес обаче реалността е друга. Собствениците на малък местен бизнес са изправени пред трудности, непознати за предците им. Макар наследниците на успешни компании да имат собствени домове, автомобили и възможност да изучат децата си, за тях е почти невъзможно да достигнат социалния и финансов статус, който са имали родителите им навремето.

„Американската мечта сякаш се разпада“

Основният проблем е, че успехът на една компания вече не се отразява на личните финанси на собствениците така, както преди.

M&S Schmalberg е 110-годишна компания в Ню Йорк, специализирана в изработката на уникални цветя от плат за модната индустрия. В момента бизнесът процъфтява, казва Адам Бранд, вицепрезидент и съсобственик от четвърто поколение. Историята на фирмата е пример за класическата „американска мечта“: прачичовците на Бранд – Морис и Сам Шмалберг – емигрират от Полша и отварят ателието през 1916 г. Те създават толкова стабилен бизнес, че след Втората световна война дядото на Бранд, Харолд (оцелял от концентрационен лагер), успява да дойде в САЩ и намира първия си подслон именно в таванското помещение на Сам.

Днес цветята на компанията блестят на червения килим на Met Gala и в хитови сериали като „Сексът и градът“ и „Бриджъртън“. По време на пандемията директните поръчки на дребно скачат рязко и фирмата излиза на чиста печалба три поредни години, разказва 42-годишният Бранд.

Ако бизнесът върви така до края на живота ми, ще бъда на седмото небе“, казва той.

Въпреки този успех обаче, къщата на Бранд в Лонг Айлънд е по-малка от дома, в който самият той е израснал (намиращ се само на 15 минути път). Бранд печели на година поне колкото баща си навремето, но парите просто нямат същата покупателна способност.

Същото важи и за разходите на фирмата, допълва баща му Уорън Бранд. Наемът на фабриката днес е около 15 000 долара на месец. За сравнение, през 1965 г. той е бил 420 долара, което с отчитане на инфлацията се равнява на около 4500 долара днешни пари.

Случаят с фамилия Бранд не е изключение. Всички малки предприятия се борят с постоянно растящите разходи, обяснява проф. Вадхвани. Като основни причини той посочва:

• Инфлационния натиск;
• Намалената покупателна способност на клиентите;
• Пренаситените пазари.

Тези бариери спират развитието на бизнеса. Докато компаниите с достъп до семейно богатство или рисков капитал от Силициевата долина успяват да процъфтяват, по-малките фирми биват изтласквани от пазара.

Без възможност за социално издигане, американската мечта сякаш се разпада“, обобщава Вадхвани.

От растеж към оцеляване

Веригата мексикански ресторанти на Рик Серано в Аризона (Serrano’s Mexican Restaurant) е основана през 1919 г. като магазин за платове от неговия дядо и прачичо – бежанци от Мексиканската революция. През 70-те години, притиснато от големите търговски вериги, семейството се преориентира към ресторантьорството.

Докато предишните поколения постоянно са вдигали стандарта си, 65-годишният Рик днес живее скромно, подобно на детството си. Веригата му е свита от осем на едва два обекта поради растящата минимална заплата и инфлацията.

Икономическата среда ни принуди просто да оцеляваме, вместо да се разрастваме“, споделя Серано.

Повече от половината американци също свиват разходите си за хранене навън, тъй като животът е станал твърде скъп. Проучване на Харвардския университет (Opportunity Insights) потвърждава кризата: 90% от американците, родени през 1940 г., са печелели повече от родителите си. Днес този процент е едва 50%.

Нишата като спасение и новата реалност

Някои семейни бизнеси обаче намират изход чрез иновации. Дейвид Джадсън, пето поколение мениджър на студиото за витражи Judson Studios в Лос Анджелис, насочва компанията от традиционните църковни прозорци към съвременното изкуство и мащабни градски проекти.

Джадсън оптимизира разходите и инвестира смело.

Баща ми едва събираше пари за заплати, докато сега ние градим, а не просто оцеляваме ден за ден“, разказва 57-годишният предприемач.

Предимството му е твърде специфичната ниша, която големите корпорации не могат да погълнат.

Когато собственият бизнес спре да води до по-висок стандарт, „американската мечта“ променя смисъла си.

Голяма част от американската култура се крепеше на надеждата, че ще осигуриш по-добър живот на децата си“, коментира проф. Вадхвани.

Въпреки това, за мнозина успехът вече се измерва с независимост, а не с трупане на богатство. Предприемачи като Адам Бранд и Стар Хъчингс Пърдю споделят, че са доволни да запазят семейното наследство и да разполагат с времето си.

Когато си сам шеф, предимствата са в гъвкавостта“, обобщава Пърдю. „Знаеш, че се трудиш за нещо, което е изцяло твое.“

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg