В Швеция вече почти не се чува дрънченето на монети, защото в скандинавската държава почти всичко се плаща с карта – дори сладоледа от будката на ъгъла. Мнозина плащат дигитално, повечето директно с мобилния си телефон. Често няма и друг вариант, защото в много магазини висят табели, на които пише: „Не приемаме кеш“.
Плащанията трябва да са възможни и без интернет
Бьорн Ериксон вижда в това проблем за потребителите: „Смятам, че хората сами трябва да решават. Който иска да плаща по електронен път, нека го прави. Но все пак трябва да има възможност да се плаща с налични пари, ако човек желае", казва той в репортаж на германската обществена медия АРД.
Жителят на Стокхолм отдавна се бори за запазването на наличните пари. Сега това е приоритет и за шведското правителство. От днес (1 юли) влиза в сила нов закон за паричните средства, който задължава магазините за хранителни стоки и аптеките отново да приемат монети и банкноти.
Това е важна стъпка в правилния момент, смята Елин Ритола от Шведската централна банка. „Поради новата геополитическа обстановка паричните средства отново придобиват по-голямо значение. Става въпрос за сигурност, за това да има начини за плащане, които да функционират дори когато например интернетът или електрозахранването прекъснат", цитира аргументите му германската обществена медия.
Препоръка за 1 000 крони в брой
И шведското правителство разглежда парите в брой като вид предпазна мярка за кризисни ситуации. Агенцията за гражданска защита препоръчва: всички възрастни трябва винаги да имат у дома около 1 000 крони в брой (около 90 евро). В случай на криза тази сума би била достатъчна, за да се закупят поне най-необходимите неща.
Много шведи дори не разполагат с толкова, тъй като от години не плащат с пари в брой, а изключително с карта или чрез Swish – шведска система за онлайн плащания. „Бих казал, че Швеция е страна, чието население е доста положително настроено към технологиите. Мнозина приеха с ентусиазъм тези нови практични решения“, казва Ритола.
Става въпрос и за социална интеграция
Но да разчиташ единствено на цифрови плащания също може да бъде риск. Шведите осъзнаха това през 2021 г., когато след кибератака общо 800 филиала на супермаркети в цялата страна бяха блокирани. За Бьорн Ериксон и неговата инициатива за запазване на физическите пари не става въпрос само за сигурност, а и за социална интеграция.
„Мнозина изпитват затруднения с дигиталните плащания, например хората с увреждания и възрастните хора“, казва той. За него новият закон е първа стъпка в правилната посока. Той се радва, че поне в супермаркета и в аптеката вече отново може да плаща с налични пари без проблеми, посочва още АРД.
Автор: Шарлоте Литген (АРД)
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
