Рижав, дълъг котарак, „боеца в махалата“, е доведен в клиниката, увиснал на ръцете на стопанина си, който е наясно, че всеки момент може завинаги да загуби “гордостта на кооперацията”, както се изразява за питомеца си. От пръв поглед решихме, че най-вероятно става въпрос за сериозно нараняване или отпадналост заради бъбречна интоксикация – състояния характерни за периода на почти масово разгонване на женските котки. Обикновено некастрирани котараци се “запушват” и не могат да уринират, а докато стопаните разберат това, бъбреците са сериозно увредени. Тогава отдалеч си личи наред с отпадналостта и специфично подутия корем. Боеца, обаче, изглеждаше точно като изваден от пералня, намачкан и почти нагънат, като под кожата му си личи само много добрата костна структура, броя на ребрата и ….нищо повече. Очите са хлътнали дълбоко в орбитите, без никакъв израз, кожата при издърпване си оставаше стърчаща, без да се прибира обратно към тялото – налице е силна степен на дехидратация (обезводняване) на организма. Това е критично състояние на обмяната на веществата, засягащо редица органи, което ако се задълбочи води неминуемо до смъртта на животното. Спешно направихме венозен достъп за вливания, за да се преодолее първоначално състоянието и да укрепне организма, иначе няма да може да понесе каквото и да е друго лечение. Много важно е да се установи причината, довела до положението. При някои хронични болести можеше да се наблюдава това състояние, но тук става дума за млад и много силен и здрав котарак, който не е показвал никакви признаци, само е наблюдавано как постепенно за 10-12 дни е започнал да отслабва, нищо друго. Хранел се е до преди ден-два, докато напълно се “срине” изведнъж. Проведохме много подробен разговор със стопаните за почти всичко свързано със живота на котарака и ни направи впечатление една подробност – от известно време животното не ходи по голяма нужда на място, което е много обичайно лично за него – изоставен пясъчник, а се крие някъде зад блока и се задържа дълго време там. Наложи се да проверим мястото! Открихме стари засъхнали и по-пресни, много редки , изпражнения, със характерен зелен цвят – ставаше дума за протозойна диария, която освен общото, изискваше и специфично лечение, защото причинителя е микроскопичен паразит от рода на Хистомонасите! Това не са някакви монаси в манастир, а силно патогенни паразити, които бавно, упорито, но за сметка на това – сигурно, разрушават чревната лигавица и тя става като обелка от кремвирш! След две седмици лечение с таблетки и три венозни системи, котаракът отново се разхождаше гордо пред блока.
Д-р Живко Желязков – 088 748 0281
