Сръбският президент Александър Вучич категорично отказа да подпише финалната съвместна декларация, осъждаща Руската федерация, по време на провелата се в Киев Пета среща на върха „Украйна – Югоизточна Европа“.
С този свой ход Белград отново затвърди позицията си на единствената столица в региона, която последователно избягва присъединяването към антируските санкции и международните наказателни инициативи на Запада.
Сърбия срещу всички: Позицията на Александър Вучич
В изявление пред сръбската национална телевизия РТС и пред репортери в украинската столица, Александър Вучич потвърди, че е пристигнал лично в Киев, за да заяви очи в очи суверенната позиция на своята страна.
„Аз бях единственият, който не подписа декларацията. Прочетете текста, когато стане публично достъпен, и причините ще ви станат ясни. Няма нужда да обяснявам нищо повече“, коментира лаконично сръбският държавен глава, цитиран от информационна агенция БГНЕС.
Запитан относно натиска за налагане на санкции срещу Кремъл, Вучич допълни, че „всеки знае позицията на Сърбия, точно както той знае позициите на всички останали“. Въпреки отказа да подпише документа, Вучич проведе двустранна среща с украинския президент Володимир Зеленски. По данни на сръбската агенция Танюг, двамата лидери са си благодарили взаимно за зачитането на териториалната цялост на двете страни (Киев не признава независимостта на Косово, а Белград признава международните граници на Украйна). Вучич е отправил и официална покана към Зеленски да посети Белград в близко бъдеще.
Какво съдържа Киевската декларация от 15 юли 2026 г.?
Документът, публикуван на официалния сайт на президента на Украйна, беше приет на символична дата – Деня на украинската държавност, в присъствието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Декларацията обединява позициите на Украйна, Албания, Гърция, Молдова, Румъния, Хърватия, Словения, Северна Македония, Черна гора и България.
Според информация на NOVA и вестник „Сега“, основните точки в Киевската декларация включват:
Строго осъждане на незаконната и непредизвикана военна агресия на Русия.
Призив за затягане на международните санкции срещу руската военна икономика.
Ангажимент за военна подкрепа, включително спешно осигуряване на системи за противовъздушна отбрана (ПВО) за прихващане на балистични ракети.
Участие в „Коалицията на желаещите“ за предоставяне на дългосрочни гаранции за сигурност на Украйна.
Участието на България в Киев
От името на Република България документът беше подписан от министъра на външните работи Велислава Петрова. Според официалното прессъобщение на Министерството на външните работи (МВНР), София е поела ангажимент да подпомага отбраната и следвоенното възстановяване на Украйна. Подписването на документа обаче предизвика задочен политически дебат в България, тъй като премиерът Румен Радев ден по-рано в Париж обяви, че страната ни няма да бъде част от „Коалицията на желаещите“, настояваща за продължаваща военна помощ.
Балансиращият ход на Белград
Отказът на Вучич да се подпише под антируския документ в Киев не е прецедент. Сръбските медии припомнят, че той постъпи по абсолютно същия начин и на предишната среща на върха от същия формат, провела се в Одеса през юни 2025 г.
Политическите анализатори от Би Би Си отбелязват, че Сърбия продължава да води т.нар. „многовекторна външна политика“. От една страна, страната е официален кандидат за членство в Европейския съюз и подкрепя хуманитарно Киев, но от друга – остава почти напълно зависима от доставките на руски енергоизточници и отказва да прекъсне традиционните си съюзнически връзки с Москва. С това си действие на форума в Украйна, Александър Вучич демонстрира пред вътрешната си аудитория и пред Кремъл, че Белград няма да отстъпи пред натиска на Брюксел за пълно съгласуване на външната си политика с ЕС.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
