Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обяви по-късно днес решението си за водещите лихви след двудневно заседание, като анализатори и пазарни участници определят на около 90 процента вероятността лихвите да бъдат оставени без промяна след повишението, обявено през юни, предаде БТА.

ЕЦБ засега остава единствената голяма западна централна банка, която започна затягане на паричната политика, след като конфликтът в Близкия изток провокира скок в цените на енергията и последващи ускоряване на инфлацията.

След юнското заседание лихвата по депозитното улеснение (която банките получават, когато депозират средства овърнайт при ЕЦБ), лихвата по основните операции по рефинансиране (по която банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица) е на ниво от 2,25 процента, лихвата по рефинансирането – на 2,40 процента, а тази по пределното кредитно улеснение (плащана от банките при овърнайт заемане на средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) – 2,65 процента, като и трите ставки бяха вдигнати със стъпка от 25 базисни пункта.

Решението бе обявено, след като данните показаха ускоряване на инфлацията в еврозоната до 3,2 процента през май, тласкано основно от поскъпването на енергията.

За юни обаче данните на Евростат сочат забавяне на инфлационния темп до 2,8 процента, като базовата инфлация, която изключва силно променливи категории като енергията и храните, е на равнище 2,4 процента, отстъпвайки от нивото от 2,5 процента, отчетено през май, и доближавайки се отново до целевата инфлация на ЕЦБ от 2 на сто.

От 11 юни, когато бе предишното заседание, несигурността отново се засили предвид възобновяването на ударите от страна на САЩ и Иран, разгорещената реторика и повторното блокиране на Ормузкия проток, който има ключово значение за достъпа на петрол, газ и други суровини от Близкия изток до световния пазар.

След началото на новата ескалация цените на петрола отново вървят нагоре, макар засега да остават значително под максималните стойности, достигнати през април и май, когато скочиха над 120 долара за барел.

Въпреки че по-високите цени на енергията през идните месеци биха могли да доведат до ускоряване на основната инфлация, засега не се отчитат значителни вторични ефекти (прехвърляне на повишените цени на суровините от компаниите към потребителите, които в отговор да започнат да настояват за по-високи заплати), които биха могли да подхранят инфлационните процеси, отбелязва главният икономист на „Баренберг“ (Berenberg) Феликс Шмит.

„Има много причини, поради които ЕЦБ да изчака през юни. До заседанието през септември управителният съвет ще може да реагира на основата на нови прогнози за инфлацията и икономическия растеж, като дотогава ще има инфлационни данни за още два месеца – юли и август“, посочва Улрике Кастенс, старши икономист в международната компания за управление на активи Де Ве Ес (DWS).

Без нови прогнози за инфлацията и растежа е малко вероятно ЕЦБ да предприеме действия, прогнозира и Карстен Бжески, глобален ръководител на подразделението за макроикономически прогнози на банка Ай Ен Джи (ING).

Въпреки това новото поскъпване на петрола дава основание да се очаква поне още едно повишаване на водещата лихва тази година и някои от членовете на управителния съвет биха могли да окажат натиск това да бъде предприето по-скоро, като пазарът оценява на 85 процента вероятността на първото заседание след лятната ваканция ЕЦБ да вдигне ставките с 0,25 процентни пункта.

ЕЦБ започна цикъл на вдигане на ставките през юли 2022 г., увеличавайки депозитната лихва от -0,50 на на сто до 4 на сто при десет последователни повишения. От септември 2023 г. франкфуртската институция понижи лихвите осем пъти, сваляйки основния бенчмарк до 2 процента, преди да пристъпи към ново повишение миналия месец.

Въпреки поскъпването през последните две седмици фючърсните петролни пазари дават сигнали за възможен нов спад, което съответно би намалило ефекта от цените на енергията върху инфлацията, посочва Кастенс.

Кастенс очаква общата инфлация да се върне към 2 процента през втората половина на следващата година, като е възможно дори да бъде малко под това ниво. Междувременно основната инфлация вероятно ще остане малко по-висока, главно поради инфлацията в сектора на услугите, според експерта на Де Ве Ес.

В изказването си на форума на ЕЦБ в Синтра преди няколко седмици президентът на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че изменението на лихвения процент през юни не е било „превантивно повишение“, а отговор на реален инфлационен проблем. Тя отбеляза, че според прогнозите на ЕЦБ инфлацията ще се върне към целевото ниво от 2 процента едва в края на 2027 г. и то само ако паричната политика бъде допълнително затегната.

Лагард също така отказа да поеме предварителни ангажименти относно курса на политиката, като заяви, че „насоките за бъдещата политика не са в плановете“ и че решенията ще продължат да се вземат на всяко заседание поотделно, ръководени от постъпващите икономически данни.

Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави референтния си лихвен процент без промяна в диапазона 3,50–3,75 процента през юни, на първото заседание с Кевин Уорш начело, въпреки че неговият „ястребов“ тон разтревожи пазарите.

„Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) също остави основния си лихвен процент непроменен на 3,75 процента със 7 към 2 гласа, докато Японската централна банка (Bank of Japan) повиши основния си лихвен процент до 1,0 процент – най-високото ниво за последните 31 години, в опит да ограничи поевтиняването на йената и засилващия се инфлационен натиск.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg