Иран и Оман постигнаха предварително споразумение за географските координати на нов плавателен маршрут през стратегическия Ормузки проток, съобщи официалният говорител на иранското външно министерство Есмаил Багаеи.

По данни на държавната информационна агенция IRNA, финализирането на съвместното изявление на двете страни е в заключителен етап. Ключово условие от страна на Техеран за пълното отваряне на водния път е пълното прекратяване на американската морска блокада и липсата на намеса от „трети страни“.

Новите детайли от преговорите в Персийския залив разкриват, че се подготвя рамка за временно възстановяване на трафика с продължителност между един и три месеца. Според източници на Reuters, новата дипломатическа схема ще предостави на Иран сериозен суверенен контрол над входящия корабен трафик. Преди протокът да бъде затворен в края на февруари след въздушни удари на САЩ и Израел, той функционираше като открито международно трасе.

Позицията на Техеран по техническите параметри бе потвърдена и от заместник-министъра на външни работи Казем Гарибабади в телевизионно интервю пред държавния оператор IRIB. Той изрично подчерта, че твърденията на Белия дом за директни преговори между Вашингтон и Ислямската република са неверни, а диалогът с Оман е строго двустранен. Новият план предвижда търговските кораби и петролни танкери, влизащи в залива, да се движат по северен коридор в ирански териториални води под юрисдикцията на Техеран за сигурност и разминиране.

Паралелно с това възниква напрежение около евентуалните транзитни такси. Представители на Иран настояват за въвеждането на „такса за обслужване“, покриваща екологични разходи и морски услуги, която да бъде разделена поравно между Иран и Оман. От своя страна, американският президент Доналд Тръмп отправи остро предупреждение в ефира на Fox News, заявявайки, че протокът трябва да бъде отворен незабавно, или Иран ще бъде „ударен много силно“. САЩ продължават да настояват за пълна свобода на корабоплаването без financial налози.

Геополитически отзвук и икономически последици

Новината за преговорите моментално успокои международните енергийни пазари. Според финансовия бюлетин на Bloomberg, цената на суровия петрол сорт Brent отбеляза спад с 4.5%, спускайки се до нива от 78.20 долара за барел, след седмици на спекулативно поскъпване заради блокадата. Американският лек суров петрол (WTI) също поевтиня с 4.1% до 74.10 долара. Търговците калкулират възможността за скорошно възстановяване на доставките на над 20 милиона барела петрол на ден, които нормално преминават през протока.

Регионалните сили обаче реагират с крайна предпазливост и икономическо недоволство:

Саудитска Арабия: Рияд се противопоставя остро на въвеждането на каквито и да е транзитни такси от страна на Техеран. Според изявление на саудитското министерство на енергетиката пред Al Arabiya, подобен налог би оскъпил износа на кралството и би легитимирал иранския икономически диктат над жизненоважен международен коридор.
Обединени арабски емирства (ОАЕ): Абу Даби за засили дипломатическия натиск върху Оман. Властите в ОАЕ настояват Мускат да не подписва двустранни споразумения, които изолират останалите страни от Съвета за сътрудничество в Залива (GCC), и предупреждават, че сигурността на плаването не може да бъде заложник на финансови транзакции.

Дипломатическият натиск на Иран идва в момент на критично изтощаване на ресурсите в региона. Доклади, цитирани от телевизия Sky News, разкриват, че заради интензивния конфликт с Иран, въоръжените сили на САЩ са изразходвали близо 80% от противоракетните си прехващачи THAAD и почти всички далекобойни прецизни ракети. Ситуацията в близост се усложнява допълнително от атаките на йеменските хути, които обявиха успешни ракетни удари срещу саудитски танкери в Червено море.

Хронология на ескалацията: Пътят до преговорите

За да се разбере тежестта на сегашните преговори между Техеран и Мускат, е важен контекстът на събитията от последната половин година:

Края на февруари 2026 г.: Съвместни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военни обекти в Иран провокират Техеран да затвори изцяло Ормузкия проток за международно корабоплаване, парализирайки 20% от глобалния петролен транзит.
Март – Май 2026 г.: Глобалните вериги за доставки са прекъснати. Цените на суровия петрол Brent преминават границата от 100 долара за барел. САЩ разполагат допълнителни системи THAAD в региона за защита на съюзниците си в Залива.
Юни – Юли 2026 г.: Йеменските хути засилват атаките си срещу търговски съдове, пренасяйки конфликта към Червено море. Свиването на американските запаси от прецизни оръжия принуждава Вашингтон да търси индиректни дипломатически канали през Оман.
Август 2026 г.: Оман се утвърждава като единствен работещ посредник, изработвайки формула за техническо и финансово управление на протока.

Прогнози: Какво следва при провал на дипломацията?

Икономически експерти, анкетирани от Financial Times, предупреждават, че настоящият прозорец за деескалация е изключително крехък. При евентуален срив на преговорите между Иран и Оман – най-вече под натиска на Вашингтон или Рияд – пазарите ще реагират с безпрецедентен шок.

Анализаторите прогнозират незабавен скок на петрола до нива от 120-130 долара за барел в рамките на 48 часа след провала. Подобен сценарий ще отпуши нова вълна от глобална инфлация, като разходите за морски транспорт и застраховки на товари в Близкия изток ще се утроят. Рискът от директен военен сблъсък в Персийския залив ще достигне най-високата си точка от началото на кризата.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg