Дронът, който вчера сутринта падна край Кардам, вероятно се е отклонил от първоначално зададения маршрут заради заглушаване на сигнала, проблем с навигацията или техническа неизправност. Такова предположение изрази пред БНТ Петър Чолаков, съпредседател на Сдружението "Българска отбранителна индустрия".
По думите му подобни безпилотни апарати могат да бъдат трудни за засичане от стандартните радарни системи.
"Според мен има три основни сценария, по които може да разсъждаваме. Естествено е твърде рано да се спираме на един от тях, но най-логично е да има отклонения от първоначално зададения маршрут", смята той.
Чолаков посочи, че при настоящите бойни действия има интензивна радио-електронна борба срещу дроновете.
Според него заглушаването на сигнала или подмяната на навигационните системи могат да доведат до загуба на местоположението и отклоняване на безпилотния апарат.
"Защото вие знаете, че при тези бойни действия в момента има много интензивна среда за радиоборба, радиоелектронна борба, именно срещу дроновете. И за това много често се получава заглушаване на сигнала, подмяна на навигационните системи. И така един безпилотен апарат може да загуби първо своята навигация, своето местоположение и от там да тръгне в определена посока", коментира експертът.
Според Чолаков типът на летателния апарат също има значение за възможността той да бъде открит.
"Първо, това са дронове, които могат да летят сравнително ниско, което ги прави по-трудни за откриване от стандартните радарни системи. Техният радарен отпечатък е малък и големите радарни системи са проектирани принципно за по-големи летателни апарати", обясни той.
Чолаков определи като повод за притеснение факта, че подобен дрон може да премине през две натовски държави, без да бъде засечен, но посочи, че това не е непременно необичайно.
Според Чолаков при подобни случаи е важно да се установи какъв точно е бил дронът и с какво предназначение.
"Принципно има два вида такъв тип дронове. Едните са военни дронове, които се използват за наблюдение за определена такава информация, която има стойност за разузнаването. Вторите тип дронове са т. нар. въоръжени дронове. Това могат да бъдат големи и по-малки дронове, на които се слагат определени взривателни устройства", поясни експертът.
Той подчерта, че въоръжените дронове могат да бъдат използвани както за диверсия, така и за нападение. "Не мога да кажа със сигурност какъв тип е бил този дрон, но винаги такива дронове са предпоставка за опасност и едва ли трябва да тръгваме в посока, че това е нападение, което има определен фокус. Трябва да се анализира", добави Чолаков.
Според Чолаков най-вероятната версия остава тази за отклонен дрон. Развитието на безпилотните системи и все по-широкото им използване във военните действия поставят въпроса доколко България е подготвена да реагира при подобни заплахи, коментира още той.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
