Германия вижда в новия 15-точков план на президента на САЩ Доналд Тръмп за Газа възможност за постигане на една от най-трудните цели в конфликта – разоръжаването на „Хамас“ и предотвратяването на ново мащабно нападение срещу Израел. Берлин обаче признава, че около американската инициатива остават множество нерешени въпроси, а позициите на Израел и палестинската групировка продължават да се разминават по ключови елементи, предава News.bg.

Говорител на германското външно министерство заяви, че при толкова сложна дипломатическа инициатива е нормално да възникнат разногласия и редица въпроси да останат без отговор. Коментарът беше направен на фона на категоричната позиция на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който се противопостави на последната версия на американския план.

Основният спор е свързан с въпроса за оръжията на „Хамас“ и присъствието на израелските въоръжени сили в ивицата Газа. Нетаняху настоява, че израелските войски няма да се изтеглят, докато палестинската групировка не бъде разоръжена. За Израел това е фундаментално условие, тъй като нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. показа способността на организацията да извърши мащабна атака срещу израелска територия.

От своя страна „Хамас“ настоява първо Израел да прекрати военните си действия, преди да започне изпълнението на частта от евентуалното споразумение, която засяга неговите оръжия. Така двете страни остават в ситуация, в която всяка очаква другата да предприеме първата необратима стъпка.

Именно този проблем се опитва да адресира американският план. В него разоръжаването не трябва да бъде просто политическо обещание, а процес, който да бъде проследяван чрез конкретни и проверими действия. Това е от особено значение за Израел, тъй като основното опасение на израелското правителство е възможността войските му да се изтеглят, без „Хамас“ действително да е предал оръжията си.

Българският дипломат Николай Младенов, който е върховен представител за Газа в Съвета за мир, се опита да разсее тези опасения. Според него американският план представлява единственият реалистичен път, който може да гарантира, че нападение като това от 7 октомври 2023 г. няма да се повтори.

Младенов подчертава, че механизмът за разоръжаване не трябва да се основава на доверие към „Хамас“. Вместо това той трябва да разчита на проверими действия на място, които могат да покажат дали групировката действително изпълнява поетите ангажименти.

Този подход е важен, тъй като въпросът за разоръжаването е в основата на всяко бъдещо политическо уреждане на конфликта. Израел не желае да приеме модел, при който „Хамас“ запазва военния си потенциал и възможността да възстанови бойните си способности след евентуално израелско изтегляне.

За палестинската страна обаче пълното предаване на оръжията е свързано с въпроса за сигурността и бъдещото управление на Газа. „Хамас“ традиционно представя оръжията си като средство за съпротива срещу Израел, докато Израел и редица западни държави определят организацията като терористична и настояват тя да бъде лишена от военния си потенциал.

Затова разоръжаването е не само технически въпрос, а и политическа дилема. За да бъде устойчиво едно бъдещо споразумение, трябва да бъде създаден механизъм, който едновременно да гарантира сигурността на Израел и да създаде условия за стабилно управление и възстановяване на Газа.

Германия заема особено важна позиция в този процес заради традиционно силната си подкрепа за сигурността на Израел и едновременното си участие в европейските усилия за намиране на политическо решение на конфликта. Берлин е сред държавите, които настояват за освобождаване на заложниците, прекратяване на насилието и създаване на условия за трайна политическа перспектива за региона.

Новият план на Тръмп се опитва да съчетае няколко изключително сложни задачи — прекратяване на военните действия, освобождаване на заложници, разоръжаване на „Хамас“, гаранции за израелската сигурност и последващо възстановяване и управление на Газа.

Именно взаимната зависимост между тези елементи прави изпълнението на плана толкова трудно. Ако Израел не получи достатъчни гаранции за сигурността си, изтеглянето на войските му ще бъде политически трудно. Ако „Хамас“ не получи гаранции за прекратяване на израелските атаки, групировката може да откаже да предаде оръжията си.

Предстоящите преговори следователно ще зависят не само от формулировките в американския план, но и от способността на посредниците да създадат механизъм, при който изпълнението на едната страна да бъде обвързано с конкретни действия на другата. Именно проверимостта на договореностите може да се окаже решаваща за предотвратяването на ново избухване на конфликта.

На този фон Германия изглежда приема американската инициатива като възможна основа за преговори, въпреки че признава наличието на сериозни противоречия. За Берлин ключовият въпрос е дали планът може да превърне политическите обещания в реални механизми за сигурност и контрол.

Ако бъде постигнато съгласие по разоръжаването и бъде създадена надеждна система за неговото наблюдение, това би могло да отвори път към следващите етапи – постепенно стабилизиране на Газа, възстановяване на разрушената инфраструктура и изграждане на нов модел на управление. Ако обаче страните не успеят да преодолеят спора за оръжията и израелското военно присъствие, планът рискува да остане само дипломатическа рамка без практическо приложение.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg