След повече от 10 години дебати и два неуспешни опита нормативната рамка за системата „бонус-малус“ при задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ вече е факт. На 25 август в „Държавен вестник“ са обнародвани измененията в Наредба №49 за задължителното застраховане и Наредба №54 за регистрите на Гаранционния фонд. Именно те уреждат на практика как застрахователите ще получават и използват информация за историята на застрахователните претенции.

В прессъобщението си по повод обнародването Комисията за финансов надзор (КФН) определя промените като „решителната крачка“ преди практическото прилагане на „бонус-малус“. Според регулатора, целта е компаниите да получават пълна и удостоверена от Гаранционния фонд информация за историята на претенциите, така че да оценяват по-точно поетия риск.

От самите обнародвани текстове обаче се вижда, че влизането в сила на наредбите на 25 август не означава, че от същия ден всички полици започват автоматично да се изчисляват по новия механизъм.

Наредба №54 влиза в сила от деня на обнародването, но в преходните ѝ разпоредби са заложени последващи срокове за техническата подготовка. КФН има до три месеца да приеме необходимите промени в отчетните справки. До един месец след това Гаранционният фонд трябва да предостави на застрахователите подробните технически спецификации, а Фондът и компаниите разполагат с още до три месеца, за да приведат информационните си системи в съответствие. Тоест нормативната основа вече е в сила, но предстои техническото ѝ прилагане.

Какво всъщност представлява новият „бонус-малус“?

Основата на сегашния модел не се появява за първи път с двете наредби. Тя беше записана още през 2025 г. в Кодекса за застраховането. С новия тогава чл. 490а беше въведена т.нар. „система бонус-малус на застрахователя“.

Според текста на Кодекса, за целите на определяне на премията по „Гражданска отговорност“ застрахователят приема и прилага правила за нейното коригиране въз основа на предявените претенции за определен период от време. В закона е записано още, че тези правила включват реда и начина за корекция на премията, условията и критериите, определени от застрахователя, както и начина, по който той използва удостоверенията за предявени претенции.

При прилагането на системата компаниите трябва служебно да използват данните от регистъра на предявените и изплатените претенции на Гаранционния фонд.

КФН също определя модела като децентрализиран. Още през юли 2025 г. заместник-председателят на регулатора Пламен Данаилов обясни, че всеки застраховател трябва да публикува на сайта си начина, по който ще прилага историята на щетите и своите бонуси и малуси.

В Кодекса и в новообнародваните наредби няма въведена обща за целия пазар таблица с „бонус-малус“ класове и еднакви проценти за намаление или увеличение на премията. Това отличава сегашната система от предишните проекти, при които беше предвидена централизирана класификация.

Претенциите са в основата на системата

Тук е и една от най-важните особености на сегашния модел. Кодексът за застраховането определя „бонус-малус“ именно като корекция на премията въз основа на предявените застрахователни претенции. Същото е развито и в обнародваната Наредба №49. Новият чл. 12 предвижда за целите на определянето на премията по „Гражданска отговорност“ застрахователите да използват данните от регистъра на предявените и изплатените претенции чрез електронна услуга, предоставена от Гаранционния фонд.

Обнародваната Наредба №54 пък определя какви данни ще получава застрахователят. Информацията ще обхваща последните пет години и ще включва, наред с останалото, размера на заведените претенции и размера на изплатените обезщетения.

Системата „бонус-малус“ е базирана на историята на причинените щети от всеки автомобилист за последните 5 години. Историята им ще се удостоверява централизирано от Гаранционния фонд, независимо в коя застрахователна компания е бил застрахован съответният автомобилист“, се посочва в прессъобщение на КФН.

Как ще се проверяват последните 5 години?

Точният механизъм е разписан в обнародваната Наредба №54. Когато се изготвя ценово предложение или се сключва договор за „Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд ще предоставя на застрахователя вътрешна електронна услуга за извличане на данните. Заявката ще съдържа идентификатор на собственика на превозното средство – ЕГН, ЛНЧ или съответния идентификатор за юридическо лице – както и VIN/номер на рама и регистрационен номер. По тях системата ще открива съответните полици и свързаните с тях претенции.

Резултатът ще обхваща последните пет години и ще съдържа включително размера на заведените претенции и изплатените обезщетения. Това означава, че информацията за претенциите ще се извлича централизирано от регистрите на Гаранционния фонд.

КФН посочва в прессъобщението си и още една промяна – застрахователите няма да могат да изискват от клиента сам да представя удостоверение за историята на претенциите, когато информацията е налична електронно. Това е записано изрично и в обнародваната Наредба №54. Компаниите получават служебен електронен достъп до необходимата информация и нямат право да изискват удостоверение за претенции за застраховки, издадени и отчетени по установения в наредбата ред.

Всяка нова претенция ще влиза в системата при завеждането ѝ

За да работи механизмът, се променя и начинът, по който застрахователите подават информация към Гаранционния фонд. Всички заведени претенции вече трябва да се вписват в регистъра в реално време. Текстът на Наредба №54 конкретизира това изискване – данните трябва да бъдат отразени в Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска едновременно с регистрацията на писмената претенция в информационната система на самия застраховател. Последващите корекции ще се подават ежедневно.

При неспазване на реда са предвидени санкции и принудителни административни мерки.

Какво става при смяна на собствеността?

КФН посочва, че са предвидени правила, които да ограничат възможността историята на претенциите да бъде заличена чрез формално прехвърляне на автомобила, например между свързани лица.

Тук точният текст на Наредба №54 е по-детайлен. Когато през последните пет години собствеността върху превозното средство е била променяна, електронната услуга по принцип предоставя данните за договорите, сключени след последната промяна на собствеността. Наредбата предвижда изключения, когато още преди промяната застрахованият е бил собственик или ползвател на автомобила, приобретател по документ за промяна на собствеността или е сключвал договор за „Гражданска отговорност“ за същото превозно средство.

КФН обобщава ефекта от тези правила като възможност историята на щетите да следва реалния ползвател.

В Наредба №49 отделно е предвидено удостоверението за претенции да съдържа, когато са налични, данни за собственика, ползвателя и обичайния водач на превозното средство. При издаването на удостоверението Фондът ще използва информация за договорите, по които заявителят е бил собственик, ползвател, приобретател, обичаен водач или е сключвал „Гражданска отговорност“ за същия автомобил.

Всеки ще може да поиска удостоверение за претенциите си

Друга част от промените е свързана с удостоверенията за историята на претенциите. Те ще се издават централизирано от Гаранционния фонд и ще бъдат дигитализирани.

Обнародваната Наредба №49 предвижда удостоверението да е по единния образец, определен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1855. Към него ще има и допълнителна информация – включително за държавата и мястото на произшествието, вида на вредите, претенции за щети от незастрахован автомобил, причинителя на произшествието, както и за собственика, ползвателя и обичайния водач, когато има такива данни.

Удостоверението ще се издава за последните пет години. Искането ще може да се подава безплатно:

• в Гаранционния фонд;
• чрез Системата за сигурно електронно връчване с КЕП или ПИК на НАП;
• през интернет страницата на фонда с КЕП;
• в офис на застраховател, включително при негов застрахователен агент.

Документът ще съдържа уникален машинно четим код, чрез който ще може да бъде проверяван през интернет страницата на Гаранционния фонд. Фондът ще пази електронния архив на издадените удостоверения за една година.

И тази услуга няма да започне да работи незабавно на 25 август. В заключителните разпоредби на Наредба №49 е предвиден отделен срок, в който Гаранционният фонд трябва да осигури техническата възможност за издаване и получаване на удостоверенията, след което застрахователите ще започнат да приемат исканията.

Повече данни и при проверките за застрахователни измами

КФН акцентира върху разширения достъп до данни за целите на противодействието на застрахователните измами. Според обнародваните наредби, застрахователите, предлагащи „Гражданска отговорност“ и „Каско“, ще имат достъп до определени данни за пътнотранспортни произшествия и претенции.

Достъпът обаче е обвързан с конкретна вече предявена претенция. При данните за ПТП Наредба №54 изрично предвижда заявката да е свързана с увредено лице или превозно средство и с претенция, която вече е регистрирана в Гаранционния фонд.

Как се стигна до сегашния модел?

КФН поставя сегашните промени в контекста на повече от 10 години дебати и два предишни неуспешни опита за въвеждане на „бонус-малус“.

Първият проект беше представен през ноември 2018 г. от КФН, МВР и транспортното министерство след анализ, изготвен от консултанта „Ърнст и Янг Бизнес Адвайзори Сълушънс“. По-късно самата КФН призна, че срещу проекта са отправени редица основателни критики. Сред тях е предложението „бонус-малус“ клас да се определя и на автомобила, както и този клас да се запазва при прехвърляне на собствеността.

През 2019 г. беше разработен друг модел. Той предвиждаше централизирани „бонус-малус“ класове, като в изчисляването им участваше информация за определени нарушения и престъпления, свързани с движението по пътищата. Коефициентът трябваше да се определя автоматизирано чрез информационната система на Гаранционния фонд. И този проект не беше въведен.

Прочетете още

Обнародването на наредбите сега съвпада и с период на сериозно напрежение около цените на „Гражданска отговорност“. Само преди няколко месеца международни превозвачи, мотористи и представители на таксиметровия сектор поставиха въпроси за ръста на премиите и начина, по който се формират цените. На 28 април КФН обяви проверки след сигнали от граждани и публикации за необосновано увеличение на цените от някои застрахователни дружества.

През май 79 мотоциклетни клуба обявиха национален протест заради поскъпването на „Гражданска отговорност“, като според организаторите увеличението при част от полиците достигаше 80%. Асоциацията на българските застрахователи от своя страна защити позицията, че цените отразяват риска и разходите за обезщетения.

Economic.bg писа и за проблемите на международните превозвачи и таксиметровия сектор. Представители на отделните браншове поставиха въпроси за значително повишени оферти и за прозрачността на ценообразуването. КФН същевременно заяви, че няма законови правомощия да определя тарифите на застрахователите и че премиите трябва да съответстват на поетия риск.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg