След като американският президент Доналд Тръмп преименува Мексиканския залив на "Американски залив", върна името Маккинли на най-високия връх в САЩ, който преди това носеше даденото му от коренното население име "Денали" и прекръсти езерото Онтарио на "Езерото Америка", въпросът вече не е дали географските наименования ще продължат да бъдат част от политическия му дневен ред, а кой ще бъде следващият обект, към който той ще се насочи, отбелязва Ройтерс. Самият Тръмп може би вече даде отговора на този въпрос, след като при подписването на указа за преименуването на езерото Онтарио заяви, че след залив и езеро "всичко, от което се нуждаем, е океан", и допусна преименуването на Атлантическия и/или Тихия океан.
Ако се съди единствено по последните му изказвания, следващият географски обект, който ще бъде преименуван, най-вероятно ще бъде един от двата океана — Атлантическият или Тихият, коментира агенцията. Засега обаче няма указ или официална информация кой от двата океана е бил набелязан. Това е важно уточнение, защото досегашните промени имаха конкретна политическа логика: "Американският залив" беше представен като символ на американското национално наследство, връх Маккинли възстанови име, свързано с американски президент, а "Езерото Америка" се появи на фона на ескалиращия търговски конфликт с Канада.
Атлантическият океан изглежда като малко по-логичния вариант, ако Тръмп действително реши да превърне думите си в дела, отбелязва телевизия Си Ен Ен. Причината е не толкова конкретното изказване на президента, колкото символиката. Атлантическият океан свързва САЩ с Европа и преименуването му би било несравнимо по-сериозно политическо послание от промяната на наименованието на езеро. То би поставило въпроса докъде може да стигне Вашингтон в опитите си да налага американската терминология извън собствената си територия. Тръмп обаче засега не е дал какъвто и да било знак, че предпочита Атлантическия пред Тихия океан, така че всяко категорично твърдение в тази посока би било спекулация.
Тихият океан също не може да бъде изключен, посочва американската кабелна телевизия. Той има огромно значение за американската геополитика, икономика и военна стратегия, тъй като именно в Индо-тихоокеанския регион се концентрира голяма част от съперничеството между САЩ и Китай. Ако администрацията на Тръмп реши да използва преименуването на географски обекти като инструмент за демонстрация на американска мощ, Тихият океан би бил далеч по-значим символичен трофей. За разлика от случая с Мексиканския залив или езерото Онтарио обаче тук липсва конкретен спор с друга държава, който да даде непосредствен политически повод на американската администрация.
Случаят с преименуването на езерото Онтарио демонстрира промяна в политиката на Тръмп за географските имена, коментира Ройтерс. Първоначално тя беше представяна като част от по-широкообхватна програма за "възстановяване на имена, които почитат американското величие". С указ от януари 2025 г. Тръмп възложи на Министерството на вътрешните работи да промени федералното наименование на Мексиканския залив и да върне името на връх Маккинли. Според анализ на Изследователската служба към Конгреса на САЩ традиционно преименуването на географски обекти се извършва от Съвета по географските имена, който разглежда предложения по установена процедура.
Това обяснява защо действията на Тръмп предизвикват толкова силен интерес и коментари, сочи материал на списанието за юридически анализи "Юридическо издание на Северозападния университет" (Northwestern University Law Review). Изданието отбелязва, че географските наименования никога не са били напълно политически неутрални — те са свързани с властта, историята и идеологията. Според материала традиционната роля на Съвета по географските имена е била именно да ограничава политическата намеса в избора на наименования чрез експертен процес. Новият подход на администрацията разширява влиянието на президента върху тази система и превръща географските наименования в инструмент за изпращане на политически послания.
Има обаче една съществена граница, която прави евентуалното преименуване на океан много по-сложно от промяната на наименование в американска карта, коментира научното издание "Сайънтифик Американ" (Scientific American). САЩ могат да определят как федералното правителство използва дадено географско наименование, но не могат едностранно да задължат други държави да го приемат. Това стана особено ясно при преименуването на "Американския залив", който Мексико продължи да нарича Мексикански залив. Експерти посочват, че няма международен орган, който да може просто да наложи на всички страни да използват определено наименование.
Същото вече се вижда и при "Езерото Америка", отбелязва изданието. Тръмп може да промени американската федерална терминология, а "Гугъл Мапс" (Google Maps) да въведе новото име за потребителите в САЩ, но в Канада езерото продължава да се нарича Онтарио. За потребителите извън двете страни "Гугъл" показва и двете наименования. Междувременно канадският премиер Марк Карни и други канадски официални представители отказаха да приемат промяната и посочиха, че тя не променя официалното канадско наименование и няма международна юридическа сила.
Това означава, че ако Тръмп наистина реши да преименува Атлантическия или Тихия океан, резултатът вероятно би бил бъде преди всичко политически и символичен, посочва "Сайънтифик Американ". Американското правителство би могло да започне да използва ново наименование във федерални документи и карти, но останалият свят няма да бъде задължен да го последва. Когато става дума за океан, който граничи с множество различни страни и е част от международни морски маршрути, този ефект би бил значително по-слаб, отколкото когато става дума за езеро или връх на планина.
Все пак засега това са само спекулации, отбелязва Ройтерс. Големият въпрос около географската политика на Тръмп по-скоро е не дали той отново ще реши да променя някое наименование, а колко далеч ще стигне в тази своя политика, пише в заключение агенцията.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
