Една от бариерите пред по-масовото използване на електронната идентичност може да отпадне – таксата за издаването ѝ. Промените в Закона за електронната идентификация в четвъртък получиха единодушна подкрепа на първо четене в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проектът премахва не само таксата за издаване на електронна идентичност, но и плащането за част от проверките при използването ѝ.
Законопроектът е внесен в края на август от депутата от „Прогресивна България“ Петър Тодоров и група народни представители. Промените идват на фона на продължилото с години изграждане на националната система за електронна идентификация и опитите повече административни услуги да бъдат преместени изцяло онлайн. Основната теза на вносителите е, че ако електронната идентичност трябва да бъде входът към тези услуги, самият достъп до нея не бива да създава допълнителна финансова бариера.
По време на заседанието Тодоров аргументира предложението именно с риска таксите да ограничат практическото използване на националната схема. По думите му целта ѝ е да осигури надежден и широко достъпен начин за доказване на самоличност в електронна среда, а не да генерира приходи.
Какво е електронна идентификация?
Зад иначе технически звучащото понятие „електронна идентификация“ стои сравнително проста идея – човек да може да докаже кой е в интернет така, както показва личната си карта на гише. Това е основата, върху която би трябвало да се ползват повече държавни услуги дистанционно – без отделни регистрации, посещение на администрация или различен начин за идентификация пред всяка институция.
Официалното определение е именно такова: електронната идентификация позволява сигурно установяване и проверка на самоличността от разстояние при общуването между граждани, бизнес и публични институции. Тя не е същото като електронния подпис – първата доказва кой си, докато подписът служи за подписване на документи и изявления.
Днес българите вече използват различни начини да се легитимират онлайн – квалифициран електронен подпис, ПИК на НАП и НОИ, потребителски имена и пароли. Националната електронна идентификация обаче е замислена като общ механизъм, който да работи при различни електронни административни услуги, вместо всяка система да има собствен „ключ“.
Без такса за „входа“ към електронната държава
Сегашният Закон за електронната идентификация предвижда възможност да се събира такса за издаването на удостоверение за електронна идентичност. Вносителите предлагат тя да отпадне. Проектът премахва и възможността държавата да събира такси за определени проверки на електронната идентичност, когато те се правят във връзка с публични услуги.
Аргументът е, че електронната идентичност не трябва да се разглежда като още една административна услуга, от която държавата да събира приходи, а като базова цифрова инфраструктура – нещо, необходимо, за да може изобщо да се използва електронната държава.
Тодоров обясни пред комисията, че таксите биха създали допълнителна финансова и административна тежест и биха могли да ограничат практическото използване на националната схема. Целта, по думите му, е механизмът да бъде сигурен, надежден, но и достатъчно достъпен, за да бъде използван масово.
Това е заложено и в мотивите към законопроекта. Според вносителите ползата от електронната идентификация идва именно когато тя стане широко разпространена – повече услуги могат да се заявяват дистанционно, а гражданите и администрацията пестят посещения на гише, време и разходи.
Кой все пак ще плати?
Един от въпросите обаче остава – ако гражданите не плащат за услугата, откъде ще идват средствата за нея. Божидар Божанов от „Демократична България“ подкрепи отпадането на таксата, но посочи, че между първо и второ четене трябва да бъде изяснено как точно ще бъде остойностена услугата.
Според предварителната оценка към проекта към момента няма утвърдена тарифа и съответно няма реално събирани бюджетни приходи, които държавата да загуби с промяната. Разходите за инфраструктурата за електронна идентификация така или иначе се финансират от държавния бюджет чрез МВР.
Вносителите очакват и обратен ефект – ако повече хора започнат да използват електронни услуги, администрацията би могла да спести част от разходите за работа на гише, хартия, архивиране и ръчна обработка. В оценката обаче няма конкретна сметка колко би струвала системата при масово използване и колко точно може да бъде спестено.
След десет години чакане
Предложението се появява и в момент, когато Европа вече прави следващата крачка – към Европейския портфейл за цифрова самоличност, който трябва да позволи гражданите да доказват самоличността си и да използват цифрови документи през мобилно устройство и отвъд границите на собствената си държава.
Европейските правила предвиждат портфейлът да бъде безплатен за физическите лица. Вносителите на българските промени признават, че това изискване не се отнася директно до националното удостоверение за електронна идентичност, но го посочват като аргумент, че финансовите бариери пред цифровата идентификация трябва да се премахват.
Така законопроектът решава сравнително малка част от много по-голям проблем. България има закон за електронната идентификация от 2016 г., лични карти с чип – от 2024 г., и повече от десетилетие обещания за електронно управление. Следващият тест е дали електронната идентичност най-после ще се превърне от инфраструктурен проект в нещо, което хората действително използват.
В същото заседание комисията отхвърли с 11 гласа „против“ и шест „за“ отделния и много по-широк законопроект на Божидар Божанов и група депутати за промени в Закона за електронната идентификация. В техния законопроект се предлага българското законодателство да се приведе в съответствие с регламента за Европейски портфейл за цифрова самоличност – идеята е да се надгради функционалността на портфейла, като в него да има възможност да се използват всички административни услуги на държавата.
Засега обаче подкрепа получава по-тясната промяна на Тодоров – достъпът до националната електронна идентичност да не започва с такса.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
