Парламентът прие в сряда на първо четене законопроекта за нов Закон за потребителския кредит, който не позволява годишният процент на разходите (ГПР) по заема да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и в друга валута, предаде БТА. Внесеното от Министерския съвет предложение, насочено основно към бързите кредити, беше одобрено със 124 гласа „за“ от „Прогресивна България“ (ПБ), „против“ гласуваха ГЕРБ, „Демократична България“ (ДБ), „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Възраждане“, а ДПС се въздържаха заедно с един депутат от ГЕРБ.

Досега законът само слагаше таван на годишния процент на разходите (ГПР) – 53%, но той често се заобикаля чрез допълнителни такси, като експресно разглеждане на документи, гаранции и услуги, които увеличават реалната цена на кредита. В момента идеята е да има таван върху всички разходи по кредита общо – лихва, такси, комисиони и други плащания.

Новият режим въвежда ясен таван, който няма как да бъде заобиколен и включва всички разходи, които се начисляват извън ГПР“, коментира Константин Проданов от „Прогресивна България“.

Целта на проекта е да се повиши защитата на потребителите, като законодателството бъде съобразено с технологичното развитие и новите кредитни продукти. Това ще се осъществи чрез въвеждане на изискванията на европейската директива от 2023 г. за договорите за потребителски кредити. Тя определя общи правила за това как кредиторите трябва да информират клиентите, как да оценяват дали могат да си позволят кредита, какви права имат потребителите и как да бъдат защитени при нови форми на кредитиране. Също така се разширяват изискванията към информацията в договорите и рекламите, както и към професионалното поведение на кредиторите и посредниците.

Разпоредбата няма да се прилага при общ размер на кредита до три минимални работни заплати за страната, определени към момента на отпускане на кредита.

Предлага се обхватът на закона да бъде разширен за кредити на кумулативна стойност до 100 хил. евро, която може да включва определени краткосрочни заеми, овърдрафти, безлихвени кредити и схеми от типа „купи сега, плати по-късно“. Предвиждат се по-високи изисквания към оценката на кредитоспособността, за да се ограничи рискът от свръхзадлъжнялост, пише още в мотивите към законопроекта.

Забранява се предоставянето на непоискан кредит, включително изпращането на предварително одобрени кредитни карти и едностранното увеличаване на кредитни лимити без предварително искане и изрично съгласие на потребителя. Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще води и поддържа регистър на кредитните посредници и регистър на кредиторите, предоставящи потребителски кредит.

Оплакването от гражданите е, че задълженията им нарастват вследствие на непосилни лихви и такси, а за събиране на вземанията се използват неправомерни методи. Сега действащият закон не предоставя адекватна защита на тези, които търсят кредит, или им предоставя такава само на хартия“, коментира Константин Проданов от „Прогресива България“.

По думите му, законопроектът въвежда различен режим на т. нар. малки кредити, който е „необходим, защото за по-дребни суми фирмите не могат да спазват тавана на ГПР и имат два варианта – спират да отпускат такъв тип кредити или започват да заобикалят тавана, като налагат допълнителни такси“.

Той призна, че в законопроекта има „несъстоятелни неща“ и ще се направят предложения между първо и второ четене за изчистването им.

Здравко Марков от ПБ добави, че се предвиждат санкции, като отнемането на регистрацията е сред потенциалните наказания при системни нарушения.

Таванът на лихвите е заменен с общ таван на разходите на кредита, само че общият таван е между 6 и 11 пъти по-висок, отколкото таванът на лихвите, който отпада“, коментира Асен Василев от ПП. „Ако вземете 50 евро кредит, ще трябва да платите 6 пъти повече лихви и такси, отколкото трябва да платите при текущото законодателство“.

Според него, таванът на лихвите трябва да бъде възстановен и да се върне обратно разпоредбата за ГПР в допълнение с разпоредбата за общи разходи.

Цончо Ганев от „Възраждане“ пък определи законопроекта като „една от най-големите мечти на фирмите за бързи кредити“ и описа промените като: „вземаш клечка за зъби и връщаш кубик дърва“.

Припомняме, че законопроектът е предложен от Министерството на икономиката и беше пуснат за обществено обсъждане през декември 2025 г. Причината за изготвянето му е въвеждането на европейската директива от 2023 г. за договорите за потребителски кредити. Тя самата е реакция на промяната на пазара – онлайн кредити, финтех компании, краткосрочни заеми и схемите „купи сега, плати по-късно“.

Браншът реагира с предложения за промени – Асоциацията за отговорно небанково кредитиране е внесла 18 такива. Нейната позиция, представена в икономическата комисия, е, че прекомерната регулация може да натовари законно работещите дружества, особено при малките и краткосрочните кредити, докато реалните вратички за заобикаляне на правилата могат да останат.

Алиансът на технологичната индустрия подкрепя целите, но определя част от изискванията като „непропорционални“ и настоява тежестта да зависи от вида и риска на конкретния кредитен продукт. Националната асоциация за защита на потребителите, от своя страна, настоява за по-силен реален контрол върху фирмите, които нарушават правилата.

Правилото за „пет пъти законната лихва“

Още през 2014 г. в Закона за потребителския кредит е добавен чл. 19, ал. 4, според който ГПР не може да надхвърля пет пъти законната лихва по просрочени задължения. След приемането на еврото в България се промени базата, от която се смята законната лихва. От 1 януари 2026 г. тя се изчислява спрямо лихвата на Европейската централна банка (ЕЦБ) + 8 пр. п.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg