Във войната победители няма – и все пак едната страна винаги губи по-малко от другата. Понякога обаче най-големият "победител" се оказва този, който не участва пряко.

Докато една трета от американския флот е зает с конфликта с Иран, а САЩ губят както боеприпаси, така и международно уважение, Китай печели позиции на геополитическата и икономическата сцена.

Отвъд светлините на прожекторите обаче, според някои публикации, Китай е предоставил на Иран сателитни изображения, които могат да бъдат използвани при атаки срещу американски военни бази, както и компоненти с двойна употреба, които могат да намерят приложение при производството на ракети и дронове, пише The National.

Така подобно на позицията си във войната между Русия и Украйна, Китай едновременно извлича икономически ползи от конфликта, превръща се във важен партньор за една от страните, допринася за продължаването на бойните действия и същевременно с това се стреми да ограничава мащаба на ескалацията, запазвайки публичния си образ на неутрална страна.

Едновременно с това обаче не иска войната да се разраства прекалено поради две причини. Първата, разбира се, са ограниченията и заплахите при преминаването на Ормузкия проток, което затруднява транспортирането на стоки и най-вече – горива.

Връщането към почти пълна блокада на енергийните доставки би засегнало сериозно търговските ѝ партньори в Азия и Европа, особено Япония, Южна Корея и държавите от АСЕАН. За страна, чиято икономика зависи силно от износа, подобен сценарий увеличава риска от глобална рецесия.

За Китай важен е и проливът Баб ал-Мандеб, който е ключов маршрут за китайските продукти към Европа, но в последно време сигурността му е застрашена от подкрепяните от Иран хуси в Йемен.

Втората причина са инвестициите на страната в региона, както и много от китайците, които живеят в ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Оман и Ирак. Според някои анализатори дори се опитва да ограничи щетите, които Иран нанася на саудитската инфраструктура, целейки да запази собствените си активи.

Важно е да се отбележи и по-голямата значимост на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив за Китай като доставчици на енергия, пазари и икономически партньори, в сравнение с Иран. Именно поради тази причина управляващите се опитват да поддържат отношенията си и с двете страни на конфликта.

За разлика от част от търговските си партньори, Китай е сравнително добре подготвен за енергийна криза. Страната разполага с големи въглищни ресурси и бързо разширява възобновяемата и ядрената енергетика, което намалява зависимостта на електроенергийния сектор от газа.

Освен тях обаче, Китай натрупа и значителни петролни запаси, които използва от началото на войната. Междувременно, местните производители на електромобили, соларни панели, вятърни турбини и батерии пък печелят от глобалното пренасочване към чиста енергия.

Какви са отношенията ѝ със САЩ

На 24 август финансовият министър на САЩ Скот Бесент обяви нови, по-строги икономически мерки срещу Иран. Те обаче не са насочени пряко към Китай, който остава основният търговски партньор на Техеран и практически единственият голям купувач на иранския петрол.

Макар предишни американски санкции да засегнаха някои китайски рафинерии и петролни терминали, Пекин отговори със свои мерки срещу компании, които спазват ограниченията.

Така Китай разполага със значителни възможности да намали ефекта от американската санкционна политика. Сред най-силните му инструменти е контролът върху голяма част от световните доставки на редкоземни елементи, които стават все по-важни за индустрията.

Това дава на Китай допълнителен лост за влияние не само върху санкциите срещу Иран, но и върху мерките на САЩ спрямо Русия, посочват експертите.

Въпреки значителните си предимства, китайската икономика е изправена пред редица сериозни предизвикателства в дългосрочен план. Сред тях са силната зависимост от вноса на петрол, високото равнище на дълга, проблемите на пазара на недвижими имоти и застаряването на населението. Допълнителен риск е голямата зависимост от износа в условията на нарастващо недоверие към Китай и въвеждането на ограничения и мита от страна на редица световни пазари, включително ЕС.

Източник: money.bg

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg