Европейският банков надзор предлага по-опростени и пропорционални правила за малките кредитни институции. Целта? Да се намали административната тежест върху тях, без това да засяга устойчивостта им. Това става ясно от публикация в блога на банковия надзор на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Идеята е вместо да се създава отделен режим за по-малките банки, да се надгради съществуващата рамка за т. нар. малки и несложни институции (small and non-complex institutions, SNCI).

Без имунитет срещу риск

Многообразието на европейския банков сектор е една от неговите силни страни. Наред с големите и диверсифицирани банкови групи, Европа се ползва и от гъста мрежа от по-малки и местни банки, дълбоко вкоренени в своите общности“, посочват от ЕЦБ в своя блог.

Оттам обаче подчертават, че малките банки не са имунизирани срещу риск, а са също изправени пред геополитическо напрежение, киберзаплахи в ерата на изкуствения интелект, дигитализацията и климатичните рискове.

Въпреки това има поле за още по-нататъшни стъпки. Вместо да създава отделен пруденциален режим за по-малките банки, Надзорният съвет на ЕЦБ счита съществуващата рамка за SNCI за естествената основа за по-нататъшен напредък по пропорционалността. Този подход гарантира, че рисково базираният характер на пруденциалната рамка е запазен за всички банки“, казва регулаторът.

Какво е „малка“ банка

Според ЕЦБ, настоящото определение за SNCI е твърде всеобхватно, като към декември 2025 г. обхваща 75% от всички по-малко значими институции (ПМЗИ) под европейски банков надзор и следователно над 1400 структури.

Затова от институцията предлагат промяна в рамката на ЕС, която да позволи на националните органи да повишат прага на общите активи в дефиницията за SNCI — от сегашните 5 млрд. евро на 10 млрд. евро. Предлага се и по-ясен критерий за „несложност“, свързан с плановете за преструктуриране на банката.

Предложените промени в дефиницията за SNCI биха могли да доведат до това до 85% от популацията на ПМЗИ да попадне в тази категория, което би позволило около 150 допълнителни банки да бъдат класифицирани като ПМЗИ“, посочват като обобщение експертите.

Какво се опростява на практика?

Идеята е, че част от мерките могат да бъдат въведени от надзорниците без промяна в законодателството. Ето основните облекчения:

• По-рядко извършвани проверки (SREP) – досега малките банки премианваха през пълен надзорен преглед и оценка всяка година. Сега се предлага при институциите с нисък риск тази проверка да се прави веднъж на две-три години, или това са т. нар. „интервали без SREP“.

Допускането на такива „интервали без SREP“ би могло да облекчи натоварването на банките, без да засяга качеството на надзора. Казано по-просто: там, където рисковете са ниски, някои надзорни оценки на практика ще се извършват дори по-рядко, намалявайки тежестта върху банките, без да се подкопава надзорната ефективност“, обясняват от ЕЦБ.

• По-леки стрес тестове – по сегашната рамка близо 1000 малки институции подготвят сами своите прогнози. Сега се предлага ЕЦБ да разчита предимно на централизирани модели, при които изчисленията се правят от самите надзорници;
• По-малко отчетност – досега малките банки трябваше да подават огромен обем данни към регулатора. Сега се предлага от 2027 г. те да бъдат включени в отделна облекчена категория, с което броят на изискваните показатели да падне от около 13 500 на приблизително 700. Това е и най-осезаемото облекчение от целия пакет.

„Пропорционалност не значи по-ниски стандарти“

Важно е, че пропорционалността не бива да се бърка с намаляване на пруденциалните стандарти за по-малките банки. Целта не е да се понижат стандартите, а те да се постигат по по-ефективен и пропорционален начин“, категорични са от ЕЦБ.

По думите на регултора, по-пропорционалният надзор ще позволи на малките банки да насочат ограничените си ресурси към най-съществените рискове, към обслужване на клиентите и към инвестиции в бъдещата си конкурентоспособност.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg