Министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев откри See Forward Summit 2026. Форумът събра представители на бизнеса, технологичния сектор, инвестиционната общност и институциите за разговор за конкурентоспособността на България и Югоизточна Европа в новата технологична среда.

Стратегическите инвестиции, дигитализацията, развитието на високотехнологични дейности и навлизането на изкуствения интелект в бизнеса очертаха основните линии на форума. В центъра на дискусиите беше въпросът как България може да надгради позицията си като технологична дестинация и да създава повече икономическа стойност чрез технологии, R&D, таланти и модерна инфраструктура.

При откриването на форума Иван Василев постави дигитализацията в по-широк икономически контекст – като фактор за производителността, инвестициите и конкурентоспособността.

Дигиталната трансформация на държавата не е само въпрос на по-добри административни услуги, а важна част от условията за конкурентоспособност и икономически растеж. Наш приоритет е да създадем среда, в която бизнесът може да инвестира и да се развива дългосрочно, а талантите да виждат бъдещето си в България. Затова работим за ускоряване на дигитализацията, модернизиране на инфраструктурата и промяна на административните процеси“, заяви Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация.

По думите му, една от конкретните цели е до края на 2026 г. дигиталният портфейл да бъде готов и да даде възможност на гражданите и бизнеса да удостоверяват самоличността си електронно пред държавните институции. Технологиите трябва да създават реални възможности за хората и компаниите, а не просто да дигитализират съществуващите процедури, допълни още Василев.

Панелът Shared Vision for Digital Bulgaria събра министър Иван Василев, Йордан Гинев, председател на AIBEST, Томас Цимер, ръководител за Източна Европа в DXC Technology, и Илия Кръстев, председател на БРАИТ. Модератор беше Веселин Димитров от Forbes България. Дискусията обхвана публичната дигитализация, иновациите, развитието на таланти и ролята на международния бизнес в модернизацията на държавата и индустрията.

Изкуственият интелект променя не само начина, по който работят компаниите, но и критериите, по които се избират инвестиционните локации. Вече не са достатъчни добрите специалисти и конкурентните разходи. Все по-важни са капацитетът за развойна дейност, технологичната и енергийната инфраструктура, киберсигурността и предвидимата бизнес среда“, каза Йордан Гинев, председател на AIBEST.

По думите му България обаче е изправена пред интересен парадокс – страната ни е на 26-о място в света по използване на генеративен AI, а българските потребители са на първо място по доверие към отговорите на изкуствения интелект. Имаме висока готовност да приемаме новите технологии, но реалното им внедряване в бизнеса все още изостава. Именно тук България трябва да направи следващата крачка – да превърне тази готовност в по-висока производителност, иновации и икономическа стойност, коментира още Гинев.

Регионалната перспектива беше продължена от Ралица Русинова, ръководител на проекти в SeeNext Insights, със сесията Digitalisation in Southeast Europe: The Human Impact, посветена на развитието на дигитализацията в България, Румъния и Сърбия и на разликата между наличието на дигитални услуги, реалното им използване и способността на хората и бизнеса да се възползват от тях.

Новите критерии за стратегически инвестиции

Как се променя инвестиционната карта на Европа и какво означава това за Югоизточна Европа беше във фокуса на Two-Speed Europe: Where Does Southeast Europe Stand?. Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за България, Северна Македония, Албания и Косово и ръководител на бизнес звеното за Южна Европа в регион Централна Европа, и Виктор Гусев, ръководител „Инвестиции и бизнес развитие“ в Invest Sofia, обсъдиха факторите, които насочват инвестициите към нови локации в Южна, Централна и Източна Европа. Модератор беше Наталия Шишкова-Георгиева, изпълнителен директор на AIBEST.

Дискусията постави във фокус геополитическата несигурност, натиска върху конкурентоспособността и възможностите пред България и София в условията на променящи се инвестиционни приоритети. Сред ключовите теми беше и промяната в критериите за избор на инвестиционна локация, при която наред с разходите все по-голяма тежест имат талантът, технологичният капацитет, инфраструктурата и качеството на бизнес средата.

Българските технологични екипи с по-голяма роля в глобалния бизнес

Втората част на форума премина от стратегическата рамка към конкретни примери от бизнеса. В Beyond Delivery: Two Stories of Strategic Innovation from Bulgaria Александрина Гиндева, директор „Софтуерно инженерство“ в Experian, и Миню Минев, главен технологичен директор в LucidLink, представиха две различни истории за развитието на технологични екипи в България и поемането на по-голяма отговорност за продукти и технологични решения в международни организации. Разговорът беше модериран от Веселин Димитров от Forbes България.

Практическият фокус продължи със сесията Driving Value Through Quality and Innovation на Лаура Диакону, глобален директор „Трансформация на качеството и коучинга“ в TELUS Digital. Тя представи подход към управлението на качеството, който премества фокуса от ретроспективното измерване към работа в реално време и съчетава технологии, данни и иновации с фокус върху хората.

Технологичната независимост на Европа е и въпрос на конкурентоспособност

Европейският технологичен суверенитет беше във фокуса на Reinventing Europe’s IT Sovereignty: Building the Digital Backbone of the Future. Цветомира Христова, управляващ директор на Accenture за България, и Вероника Димова, старши правен консултант в Адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“, разгледаха темата от бизнес, технологична и правна перспектива. Дискусията беше модерирана от Доброслав Димитров от RAISEN Technology.

Разговорът свърза европейската конкурентоспособност с инвестициите в AI, облачни технологии, центрове за данни, дигитални комуникации и модерно производство, както и с правилата за данните, изкуствения интелект и киберсигурността. Сред основните въпроси беше как Европа може да намалява технологичните си зависимости, без да ограничава способността на бизнеса да инвестира и да създава иновации.

От разговорите за AI към реалното му приложение

Финалната ключова сесия на конференцията показа конкретно приложение на изкуствения интелект в глобална бизнес функция. В From Contact Centers to CONNECTED CARE Джим Фостър, старши директор „Стратегия, иновации и предоставяне на услуги за контактни центрове“ в HP Inc., се включи онлайн и представи как разговорният AI, телеметрията, AI инструментите в помощ на служителите и агентният AI променят обслужването на клиенти.

Опитът на HP в 37 държави и на над 10 езика даде практически контекст на прехода от реактивно обслужване към модел, който използва данни и AI за по-ранно идентифициране на потребностите, персонализиране на взаимодействието и подпомагане на служителите.

Конферентната част на See Forward Summit 2026 завърши с networking сесия, а вечерната програма ще продължи със See Forward Awards – деветото издание на отличията. Тази година наградите се връчват в девет категории, свързани с бизнес трансформацията, качеството на услугите, развитието на хората, внедряването на AI, отговорния бизнес, партньорствата между бизнеса и образованието, дигиталното доверие и киберсигурността, бизнес растежа и лидерството в индустрията.

Economic.bg е медиен партньор на събитието.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg