"Завръщането от затвора е като че ли едновременно долиташ от Международната космическа станция и излизаш от детската градина", казва Еван Гершкович. Зад решетките животът му се е подчинявал на строги правила – всички действия зависели от указанията на охраната. След освобождаването му се наложило отново да се учи да взима самостоятелни решения. Почти не можел да спи в първата седмица на свобода, а сред хората получавал панически атаки. В един момент журналистът дори почувствал желание да се върне в затвора – там, където всичко било познато.
Кореспондентът на американския „Уолстрийт Джърнъл" разказва за преживяванията си в книгата „Тази проклета прекрасна страна", излязла наскоро на немски.
От Москва до Екатеринбург
Еван Гершкович е роден през 1991 година в щата Ню Джърси в семейство на емигранти от Съветския съюз. На 25 години, през 2017-а, той заминава за Москва, работи там като журналист, а през 2022 година става кореспондент на „Уолстрийт Джърнъл".
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна работата на чуждестранните кореспонденти става много по-опасна – мнозина напускат страната след въвеждането на новите репресивни закони с ограничения за разпространяването на информация за руската армия. Но Гершкович решава да остане. „Първо, мислех, че за мен не е толкова опасно, колкото за руските журналисти. Второ, това бе най-важната история в моята кариера -най-голямата инвазия в Европа от времената на Втората световна война насам. Чувствах, че съм длъжен да замина за там, ако имам такава възможност. Имаше и професионална възбуда, каквато вероятно изпитва всеки журналист, когато се случва събитие от такъв мащаб."
Гершкович пише за руската отбранителна промишленост, за групата „Вагнер", за положението в армията, пътува до Псков, където е базирана 76-а десантно-щурмова бригада, свързвана с престъпленията в Буча. На 29 март 2023 година по време на журналистическо пътуване до Екатеринбург е задържан от сътрудници на ФСБ. Нахлузили му чувал на главата, вкарали го в автомобил и настоявали да признае за кого работи. Той постоянно отговарял, че е журналист от „Уолстрийт Джърнъл", заради което го били.
В крайна сметка бил обвинен в шпионаж. Гершкович и неговата редакция отхвърлят обвиненията, но руски съд осъжда журналиста на 16 години затвор.
Животът в Лефортово
„Още при първата среща със служителите на ФСБ стана дума за размяната на затворници. Казаха ми: „По-добре признай вината си, иначе няма да те включат в списъка за размяна". Стана ми напълно ясно, че ме използват с определена цел. Организираха задържането, примамиха ме в капан, за да могат след това да ме използват за размяна", разказва Гершкович. Поради това, според него, е бил държан при приемливи условия, не е бил подложен на мъчения и издевателства.
Гершкович попада най-напред в московския затвор „Лефортово": „Там има изключително сложна система от правила. Буквално всичко е регламентирано – как да влизаш в килията, как да я поддържаш, какви парцали да използваш за почистване, как да ходиш до тоалетната, как да се занимаваш с едно или с друго". В затвора Гершкович чете спомените на пребивавали в ГУЛАГ и се опитва да следва техните съвети: да поддържа дисциплина, да се занимава с физически упражнения, да упражнява мозъка си, да чете, да записва интересни цитати. Тогава се появява и идеята му да напише книга.
Какво означава затворът за руското общество
По думите на Гершкович пребиваването в затвора му позволило да види руското общество от неочаквана страна. Той смята, че тези, които активно поддържат Путин и войната, са малцинство, точно такова малцинство е и против тях, а политическите възгледи на повечето хора трудно се поддават на определение. Журналистът се запознал в затвора с младеж, осъден на повече от десет години заради антивоенен надпис на държавна сграда. „При това положение не е чудно, че мнозина предпочитат изобщо да не говорят за политика", споделя Гершкович.
Друга изненада за него се оказват сътрудниците на ФСБ. Преди ареста руската спецслужба изглеждала на Гершкович като монолитна структура, но в затвора той видял, че нейните служители се отнасят по различен начин към работата си. Някои са убедени, че принадлежността към ФСБ им дава изключително право на всичко. Други признават жестокостта на системата, но прехвърлят отговорността на законодателите. Следователят по делото на Гершкович пък искрено вярвал, както разказва журналистът, че разследва американски шпионин.
Вербуването на затворници за фронта
Зад решетките Гершкович контактувал и с хора, вербувани за войната в Украйна. Един от тях, обвинен в убийство и заплашен от 15 години затвор, обяснил защо иска да отиде на фронта: ако загине, съпругата и малкото им дете щели да получат огромна сума. Друг затворник, осъден за кражба, бил шест месеца на война и искал да се върне отново на фронта – никъде другаде не бил чувствал подобен приток на адреналин – нито от жените, нито от колите, нито от наркотиците.
Журналистът казва, че най-тежко било да слуша такива признания от политзатворниците. Един от тях обмислял да отиде на война, само и само да не прекара 15 мъчителни години в затвора. В крайна сметка обаче се отказал да подписва договор.
Русия – това не са само Путин и ФСБ
На 1 август 2024 година Еван Гершкович излиза на свобода след мащабна размяна на затворници между Русия и западните държави. През лятото на 2026 година се връща на работа в "Уолстрийт Джърнъл", но се старае да избягва свързаните с Русия теми.
Въпреки преживяното, Гершкович казва, че отношението му към Русия не се е променило. Пред ДВ той споделя, че още преди преместването си в Москва през 2017 година не е имал илюзии по отношение на руския режим. Но за него Русия не са само Путин и ФСБ, а и семейството, приятелите и хората, с които са свързани важни години от неговия живот.
„С книгата си не исках да покажа Русия и нейните хора само като злодеи, а да се опитам да ги разбера. Имах възможност да общувам със сътрудници на ФСБ и с други затворници. Опитвах се да разбера тяхната гледна точка, както и трябва да прави един репортер."
Източник: www.dw.com
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
