Унгарският премиер Петер Мадяр постави условие за подкрепата на страната си за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз. Той заяви, че Будапеща ще приеме финансовата рамка само ако получи всички средства, на които има право, и ако не бъдат намалени средствата за политиката на сближаване и за земеделието.
Изявлението беше направено по време на срещата на Европейския съвет в Брюксел, на която лидерите обсъдиха бюджета на ЕС за периода 2028–2034 г. „Ще приемем бюджета само ако получим всички средства, които ни се полагат, и ако средствата за сближаване и земеделските субсидии не бъдат намалени“, заяви Мадяр, цитиран от унгарската медия „Теlex“.
Бюджетът за 2028–2034 г. остава без споразумение
Ирландското председателство предложи рамка на стойност 1,62 трилиона евро. Сумата е с 141 милиарда евро по-ниска от първоначалната оферта на Европейската комисия. Предложението срещна съпротива както от държави, които са нетни вносители в бюджета, така и от групата на страните, защитаващи средствата за по-бедните региони и земеделските плащания.
По данни на Асошиейтед прес политиката на сближаване и земеделските субсидии представляват около две трети от общия бюджет на ЕС. Според агенцията съкращаването на тези разходи би освободило средства за отбрана, конкурентоспособност и други нови приоритети, но среща съпротива от редица държави.
Лидерите не постигнаха окончателно споразумение. Европейският съвет посочи, че целта е договореност да бъде постигната до края на 2026 г., за да могат необходимите законодателни актове да бъдат приети през 2027 г. и финансирането да започне без прекъсване от 1 януари 2028 г. Всички 27 държави членки и Европейският парламент трябва да одобрят рамката.
Латвия поиска повече помощ за Украйна
На срещата латвийският премиер Андрис Кулбергс защити продължаването на финансовата и военната подкрепа за Украйна. Той заяви, че европейската сигурност зависи от способността на Киев да устои през зимата и призова санкциите срещу Русия да бъдат прилагани по-последователно.
„Европейците трябва да пият по една бира по-малко годишно. Можем да си го позволим, а Украйна се нуждае от тези средства сега. Една бира е просто разход, но там това е цената на човешки живот“, заяви Кулбергс.
Латвийският премиер посочи, че страната му отделя 6,4% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. По думите му държавите от източния фланг понасят най-тежките икономически последици от войната и се нуждаят от допълнителна подкрепа в следващия бюджет на ЕС.
Кулбергс настоя също за европейски мерки срещу транзита на руски зърно и за по-строго прилагане на санкциите. Той предупреди, че не е логично Европа да отпуска повече средства за Украйна, докато руски компании продължават да получават достъп до продукти и технологии, използвани за производството на ракети.
Източници: telex.hu, apnews.com, rigatv.com
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
