Нито една корабна компания не отказва официално да акостира на българските пристанища, но просто няма интерес да се поемат курсове от Черно море. Това заяви Илия Проданов, председател на Управителния съвет (УС) на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), в коментар за Economic.bg. Той е по повод информацията, че шест кораба са се отказали да влязат в български пристанища, за да изнесат зърно заради атаките с дронове в Черно море, а други плавателни съдове изчакват в южната част на морето.

Финансовият ефект от това „много трудно“ може да бъде оценен, тъй като цената на международните борси „варира и от нея много зависи какъв ще е ефектът върху земеделците“, заяви Проданов.

Председателят на НАЗ каза, че все пак в момента има кораби, които товарят в България, и такива, които изчакват да влязат в пристанище, но те са пристигнали на портовете преди инцидентите от миналата седмица. По думите му, ефектът от това забавяне от четвъртък насам ще се усети може би след една или две седмици.

По-рано тази седмица премиерът Румен Радев заяви, че „корабите към Варна и към Бургас, които обслужват нашата икономика, не са спрели и няма да спрат“. Той беше категоричен, че няма намаляване на трафика на търговски кораби към българските пристанища спрямо същия период на миналата година, а в сравнение с предходния месец на тази „дори е отчетено увеличение в броя им с 30“.

Съществува ли риск 5 млн. тона зърно да не бъдат изнесени?

България изнася годишно около 5 млн. тона зърно, най-вече към Северна Африка, Тунис, Алжир, Мароко, Египет, Испания, Италия, Португалия, Индонезия и Южна Корея.

Проданов подчерта, че ако износът не се осъщесвява през българските пристанища, „ние нямаме друг вариант“ за тези 5 млн. тона товари. Той уточни, че с автомобилен транспорт не е възможно пренасянето на зърното. Относно железопътния превоз, той очаква среща с правителството, за да се разбере какво количество могат да поемат жп линиите до Гърция и дали въобще има такава възможност.

На въпрос дали България има алтернатива на корабния транспорт за износ на зърно, Проданов отговори: „Буквално няма никакви“.

Това поставя под въпрос дали производителите ще успеят да продадат реколтата си при тези обстоятелства.

Не бива да всяваме в момента излишна паника на тази тема, но проблемът си стои на дневен ред и всички се надяваме да не се стига до такъв черен сценарий с корабоплаването и то да възстанови нормалния си или поне почти нормалния си ритъм“, уточни Проданов.

И подчерта, че ако Черно море не функционира, това не е проблем само за България, а е международен.

Ако нашите пристанища не работят, това означава, че цялото Черно море не работи. Българските пристанища са едни от най-южните и, общо взето, ако те не функционират и не може да се изнася през тях, това означава, че цялото Черно море не изнася. Черно море осигурява 50% от световната търговия на пшеница“, коментира Проданов.

Според експерта, ако остане прекалено много зърно в хангарите в България, което не може да бъде реализирано, цената му на вътрешния пазар ще падне. Но уточни, че „всичко е толкова динамично, че се развива буквално за часове“.

Каква е ситуацията с хляба?

Един от най-директните ефекти от поскъпването на зърното ще е върху хляба.

„Към момента няма защо да се спекулира с цената на хляба под никаква форма, свързана със събитията в Черно море, тъй като хлебарите осъществяват своите договорености със зърнопроизводителите при започване на новия земеделски сезон“, коментира за Economic.bg Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС).

Попитана дали цената на зърно ще падне или ще се покачи заради ситуацията в Черно море, Кукушева отговори, че това се определя от световната борса, а „всеки стопанин и зърнопроизводител сам за себе си решава кое му е по-изгодно“. И напомни, че базите за съхранение на зърното се нуждаят от електроенергия, чиито цени „продължават да пълзят нагоре“. Това, от своя страна, води до нарастване на себестойността на суровината за българските производители.

Тя и без това е висока, защото цената на торовете беше много висока“, заяви Кукушева.

Тя коментира и темата с консумацията на хляб в България, като определи потреблението към момента е „нормално“ за сезона.

Потребление, което идва от фона на понижената платежоспособност на българските потребители. Говорим за масовия хляб, за този хляб, за който ние приемаме, че е основна храна. Той е основна храна на около 3 млн. души в България“, допълни тя.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г., едно българско семейство средно е купувало:

• бял хляб – 58.1 килограма на средна цена 1.50 евро;
• хляб „Добруджа“ – 23.2 килограма на средна цена 1.48 евро.

На въпрос дали държавата трябва да предприеме мерки, Кукушева заяви, че браншовата асоциация има предложение за въвеждане на нулево ДДС за четирите основни вида хляб.

Нашето предложение е изцяло в полза на потребителите, защото ние по никакъв начин не печелим от въвеждане на нулева ставка, тъй като браншът, по принцип, приспада ДДС по веригата, а не го ползва по друг начин. Така че мерките, които ще предприеме държавата, са изцяло във възможностите и решенията, които взимат политическите лица“, коментира Кукушева.

Влошава ли се качеството на българската пшеница?

В началото на октомври египетската компания Mostakbal Misr е отказала да купи 32 хил. тона българска пшеница, които вече са били натоварен на кораб, а причината е била рекламация за качеството на зърното, пише Agrointeligența, цитиран от специализирания сайт Agri.bg.

Илия Проданов коментира темата за Economic.bg, като посочи, че пшеницата „най-вероятно ще се продаде на малко по-ниска цена или на друго място“.

Никой няма да остави непродадена стока, която вече е натоварена. Тя не е вредна, развалена, или нещо друго“, уточни той.

Попитан дали се влошава качеството на българското зърно, Проданов отговори, че това е „въпрос на партидност“. И уточни, че миналата година българската пшеница е била със „страхотни качества“, но тази година „не е с тези хлебопекарни качества, с които е била“ миналата реколта. Като причина експертът посочи валежите през последните около 20 дни преди жътва, които винаги свалят качеството на реколтата. Проданов обаче увери: „Със сигурност никой не може да каже, че българска пшеница не е хлебна. Напротив, тя е хлебна“.

Просто трябва да се внимава с партидността, която се формира. Минали години, когато всичката пшеница бе перфектна, можеше да се товари на кораба буквално от стопанството, дори без да минава през лаборатория и база, която да окачествява и да прави партида“, коментира председателя на УС на НАЗ.

„А тази година просто търговците трябва да бъдат по-внимателни, когато товарят корабите, и е разбираемо да има и такива ситуации. Но това не е нещо страшно към момента“, добави той.

Има очаквания Mostakbal Misr или друг египетски купувач да се върне скоро на пазара, за да осигури пшеница за африканската държава преди празника Рамадан, който започва на 7 февруари 2027 г.

Египет не са излизали от българския пазар. Те са активни, просто не са актуални с цената. И колегите им от Тунис, Алжир и Мароко към момента са с по-актуални цени и изпреварват реално египетските купувачи“, коментира темата Проданов.

Той уточни, че международната борса служи като ориентир за цената на физическия пазар, но това не означава непременно, че физическият пазар е точно свързан с борсата. Реално физическият пазар се определя от това кой колко зърно търси, колко зърно има налично на пазара в момента и колко фермери са готови да продават, добави той.

Така че, когато се стигне вече до физически продажби на зърно, което да бъде натоварено и занесено за страната купувач, тогава вече има пряка конкуренция между тези държави, които купуват, като най-вече говоря за държавите от Северна Африка, които се конкурират помежду си за такова зърно“, каза експертът.

Попитан дали египетските купувачи биха занижили изискванията си към българската пшеница заради ограничените доставки от Русия и Украйна, Проданов отговори, че „това не е прецедент“ и „много пъти назад в годините са се случвали такива неща“. Той уточни, че предвид ситуацията и динамиката „се обърна прекалено голямо внимание на този кораб“.

Проданов подчерта, че е „наложително“ държавата да помогне за справяне с настоящата ситуация. Като най-важно експертът посочи „осигуряване на безопасно плаване в нашите териториални води“.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg