Европа иска да сложи край на зависимостта си от други държави при изпращането на собствени астронавти в Космоса. Следващата ключова дата за вземане на решение как да бъде постигнато това е 15 декември в Рим, когато страните членки на Европейската космическа агенция (ЕКА) ще се срещнат, за да обсъдят бъдещето на космическите изследвания. На масата са инвестиции за милиарди евро, нови технологии и един стратегически въпрос: как Европа да си осигури самостоятелен достъп до околоземна орбита, без да разчита изцяло на услугите на чуждестранни компании, пише Euronews.
Срещата на върха, официално наречена Междинна министерска среща 2026, се провежда в момент на трансформация на сектора. Държавите членки ще трябва да оценят предложенията за укрепване на европейската роля в ниска околоземна орбита, да се подготвят за ерата след Международната космическа станция (МКС) и да разширят присъствието на континента на Луната, като същевременно гледат и към Марс. Целта не е да се изостави международното сътрудничество, а Европа да участва в него с по-голяма самостоятелност.
10 млрд. евро за изпращане на европейски астронавти в Космоса
Най-амбициозното предизвикателство е свързано с пилотираните космически полети. В момента Европа не разполага с напълно автономна система за изпращане на астронавти в Космоса и връщането им на Земята. За пилотираните мисии до Международната космическа станция тя разчита на технологии и възможности, разработени извън континента, най-вече в Съединените щати.
Генералният директор на ЕКА, Йозеф Ашбахер, предлага инвестиция около 10 млрд. евро за период от десет години за разработването на европейска система, способна да превозва астронавти в Космоса и да ги връща безопасно на Земята. Според представените от него оценки продължаването на практиката да се купуват услуги от чуждестранни доставчици може да струва на европейските данъкоплатци около 5 млрд. евро за същия период.
Това са прогнози, а не вече отпуснати средства. Политическото и финансовото решение е в ръцете на държавите членки. Както Ашбахер представя ситуацията, изборът е между изграждането на собствен индустриален капацитет на Европа и продължаването на зависимостта от външни оператори, при които цените и достъпността на услугите зависят и от търговските решения на доставчиците.
Залогът далеч надхвърля транспортирането на астронавти. Собственият капацитет би позволил по-голяма част от инвестициите да останат в европейската космическа индустрия, би стимулирал разработването на технологии за многократна употреба и би укрепил позициите на континента при преговорите за международни програми.
Ariane 6 и Vega-C: Независимият достъп на Европа до Космоса започва от ракетите
Самостоятелността зависи и от наличието на надеждни ракети, които могат да бъдат изстрелвани достатъчно често, за да отговорят на търсенето. В тази област Европа разполага с Ariane 6 – тежка ракета носител, разработена за институционални и търговски мисии, и Vega-C, предназначена за извеждане на по-леки спътници в орбита.
Двете ракети са ключови елементи за осигуряването на независим достъп до Космоса. През септември 2026 г. например Vega-C изведе в орбита спътниците FLEX и Sentinel-3C като част от европейските дейности за наблюдение на Земята. Целта е да се укрепи капацитетът за изстрелване и да се разширят възможностите както за публичните, така и за частните клиенти.
Конкуренцията обаче е глобална. SpaceX изгради бизнес модел, основан на чести изстрелвания и ракети за многократна употреба, което ѝ осигури водеща роля на международния пазар. Затова за Европа не е достатъчно просто да разполага със собствени ракети носители. Те трябва да бъдат конкурентоспособни и по отношение на разходите, наличността и времето между отделните изстрелвания.
Предизвикателството включва и новите търговски оператори. Германската компания Isar Aerospace направи важна крачка напред на 5 септември 2026 г., когато нейната ракета Spectrum за първи път достигна Космоса, извеждайки в орбита пет малки спътника и един експериментален товар. За разлика от това първият изпитателен полет през март 2025 г. приключи след около 30 секунди. Резултатът от 2026 г. показва напредъка на европейски сектор, в който стартъпите се стремят да се наредят до утвърдените оператори.
Товарни капсули и технологии за многократна употреба
Друг важен елемент е транспортирането на товари до космическите станции и възможността те да бъдат връщани на Земята. На 10 септември 2026 г. ЕКА възложи на The Exploration Company договор на обща стойност 760 млн. евро за следващия етап от програмата ALADDIN, посветена на разработването на капсулата Nyx.
Споразумението предвижда 310 млн. евро за демонстрационна мисия и допълнителни 450 млн. евро за още две мисии, които предстои да бъдат потвърдени. Целта е Европа да докаже способността си да превозва товари до ниска околоземна орбита и обратно, като започне с мисия до Международната космическа станция.
Програмата бележи важна стъпка към създаването на европейска търговска услуга. ЕКА не само финансира технологичното развитие, но и се превръща в ключов клиент на частна компания.
Успоредно с това индустрията работи върху ракети за многократна употреба – технология, която може да помогне за намаляване на разходите за достъп до Космоса. В тази посока се развиват програми на европейски компании, като френската MaiaSpace и италианската Avio. При последната разработването на нови решения за задвижване и възстановяване на ракетите след полет остава област, която заслужава внимание. Резултатите от отделните демонстрационни проекти и сроковете за изпълнението им обаче трябва да се оценяват въз основа на официалната информация за напредъка им.
Италия на космическата карта
За Италия срещата на върха в Рим идва в момент, когато страната се стреми да засили координацията между бизнеса, научноизследователските организации и институциите. Космическият сектор обединява големи индустриални групи, специализирани компании, стартъпи, университети, изследователски центрове и финансови институции. Това е сложна верига за създаване на стойност, в която способността за сътрудничество може да се окаже решаваща за достъпа до европейски програми и международни пазари.
През юни 2026 г. междупартийната парламентарна група по космически въпроси, председателствана от Андреа Маскарети, даде начало на инициативата „Генерални щати на космическата икономика“ (States General of the Space Economy). Програмата включва 20 събития в 16 италиански региона, чиято цел е да представят местните центрове на аерокосмическата индустрия и да съберат предложения от представителите на националния производствен сектор.
Инициативата има за цел да подпомогне определянето на стратегическите насоки за развитие на индустрията. Въпросът не е само в способността да се произвеждат спътници или ракети носители, а и в обединяването на индустриалния опит, привличането на инвестиции и превръщането на иновациите в услуги и икономически възможности.
Международната космическа станция и Луната
Графикът за вземане на европейските решения е свързан и с промените в пилотираните космически изследвания. Според настоящите планове, Международната космическа станция трябва да прекрати дейността си до 2030 г. и вече се оформят търговски проекти за нова инфраструктура в ниска околоземна орбита. За Европа осигуряването на роля в тази нова среда означава да може да продължи да провежда научни експерименти, да разработва технологии и да участва в бъдещи мисии, без да зависи изцяло от решенията на външни партньори.
Луната е другата голяма цел. ЕКА иска да засили европейското присъствие там чрез международно сътрудничество и развитие на конкретни технологични способности, като разглежда околоземната орбита и лунните мисии като междинни етапи по пътя към изследването на Марс.
На 15 декември в Рим европейските правителства ще трябва да обсъдят вариантите, подготвени от космическата агенция. Не се очаква една-единствена среща на върха да разреши всички слабости на сектора, но тя ще бъде важна стъпка към изясняването на целите, които държавите са готови да финансират, както и на сроковете, в които възнамеряват да го направят.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
