Федералният резерв на САЩ запази лихвените проценти без промяна само дни преди междинните избори за Конгрес. Решението идва на фона на рязкото поскъпване на горивата, предизвикано от войната с Иран, като продължава да оказва влияние върху най-голямата икономика в света, пише Financial Times.

Федералният комитет по операциите на открития пазар (FOMC) остави основната лихва в диапазона 3.75 – 4% след гласуване с 10 гласа „за“ и два „против“. Управителят Лиза Кук и президентът на Федералния резерв в Кливланд, Бет Хамак, подкрепиха увеличение с 0.25 процентни пункта.

В сряда членовете на Комитета заявиха, че „натрупването на повече информация ще помогне на Комитета да определи подходящата парична политика, която да гарантира своевременното връщане на инфлацията към целевото равнище от 2%“.

Решението, което беше широко очаквано на Уолстрийт, идва въпреки новите доказателства, че инфлацията се ускорява и обхваща все повече сектори на икономиката. Това се случва на фона на поскъпването на бензина и дизела, както и на силния икономически растеж, подхранван от бума на изкуствения интелект.

През септември Фед повиши лихвените проценти за първи път от повече от три години в опит да овладее инфлацията, като представителите на централната банка прогнозираха и още едно увеличение до края на годината.

Този ход беше в разрез с опитите на президента Доналд Тръмп да окаже натиск върху централната банка за драстично понижаване на лихвите.

Въпреки че председателят на Фед, Кевин Уорш, заяви на пресконференция след заседанието в сряда, че политиката не играе никаква роля при вземането на решения за паричната политика, някои икономисти смятат, че централните банкери биха се въздържали от ново увеличение на лихвите този месец заради предстоящите във вторник ключови избори, които ще определят кой ще контролира Конгреса.

Уорш обеща да продължи с прилагането на „ново монетарно лекарство“, за да постави инфлацията под контрол след повече от пет години, през които поскъпването на цените надхвърля целевото равнище.

Общият индекс на разходите за лично потребление (PCE), който Фед използва като основен измерител на инфлацията, в момента е на равнище 3.4%. Очаква се данните, които ще бъдат публикувани в четвъртък, да покажат ускоряване на годишната инфлация към септември.

Поемаме отговорност за това – и ако смятате, че сме готови да толерираме инфлация някъде над 2%, нека ви разубедим“, заяви той.

И добави, че е „окуражен от напредъка, който постигнахме за кратък период от време“, като същевременно призна, че Фед все още не е „постигнал ценова стабилност“.

Уорш, който извършва мащабен преглед на стратегията и дейността на централната банка, обяви в сряда и значителни промени в календара на заседанията на Фед.

От следващата година Федералният комитет по операциите на открития пазар ще гласува решения за паричната политика само на седем от осемте си заседания, а през 2028 г. – на шест. Това представлява промяна в практиката, датираща от 1981 г., когато Пол Волкър оглавяваше Федералния резерв.

Комитетът ще продължи да провежда осем заседания годишно, но срещите, на които няма да се вземат решения за паричната политика, ще бъдат използвани за по-широки стратегически обсъждания.

Обосновавайки промените, Уорш заяви, че „правилното определяне на паричната политика изисква оценка на краткосрочните развития на навременни, редовни заседания, основани на богата информация“.

По думите му, също толкова важно е централните банкери да „отделят време и пространство за стратегически обсъждания с поглед към по-дългосрочните перспективи“, които той определи като „лявата страна на десетичната запетая“.

Уорш също така даде сигнал, че значителното увеличение на разходите по заемите тази година, предизвикано от войната на Тръмп с Иран и повишаването на лихвите от страна на централната банка, е довело до затягане на финансовите условия за домакинствата и бизнеса.

Той обаче заяви, че „не е склонен да ги определи като рестриктивни“.

По-умереният тон на Уорш по отношение на инфлацията, съчетан с липсата на ясни сигнали за следващите стъпки в паричната политика, оказа ограничено влияние върху пазарите.

Доходността по двугодишните американски държавни облигации, която е чувствителна към краткосрочните лихвени проценти, се понижи с 0.04 процентни пункта в сряда до 4.7%.

Според данни на CME Group, базирани на фючърсните договори върху лихвата по федералните фондове, пазарните очаквания за повишаване на лихвите на следващото заседание през декември се увеличиха до 85% след срещата в сряда спрямо 78% ден по-рано.

Очакваме Фед да възобнови повишаването на лихвените проценти през декември“, заяви Кей Хей, глобален ръководител на отдела за инвестиции в инструменти с фиксирана доходност в Goldman Sachs Asset Management.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg