Украйна временно е преустановила кампанията си срещу руски нефтопреработвателни заводи след седмици натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп. Негласната пауза може да продължи до междинните избори в САЩ или дори до края на ноември, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на хора, запознати с военните операции.
По данни на изданието решението фактически е влязло в сила през последната седмица, на фона на обострените отношения между Киев и Вашингтон. Двама украински военни представители са заявили, че още в средата на октомври подразделенията, отговорни за далечните удари, са били уведомени за временно спиране на кампанията. Те е трябвало да довършат операциите, които вече са били започнали.
Министърът на отбраната на Украйна Евгений Хмара е информирал Володимир Зеленски, че военните смятат за по-подходящо временно да се въздържат от атаки срещу рафинерии заради сложната дипломатическа ситуация. Зеленски е приел този подход, но е подчертал, че украинските сили могат отново да атакуват такива обекти, ако преценят, че това е необходимо.
Зеленски отрича да има пълна забрана
Украинският президент отрича подразделенията да са получили заповед напълно да прекратят ударите по руските нефтопреработвателни заводи.
„Нашите момчета през тези дни се стараеха да действат малко по-внимателно. Но те нямат заповед да не нанасят удари по нефтопреработвателните заводи“, заяви Зеленски пред журналисти в Киев.
Той добави, че украинските подразделения с безпилотни апарати продължават да атакуват различни видове цели на руска територия. Така между съобщението за фактическа пауза и публичната позиция на Киев остава разлика: американското издание описва ограничаване на кампанията, докато Зеленски отрича официална забрана.
Вашингтон е настоявал за 30-дневна пауза
Според The Wall Street Journal през последните седмици Тръмп е засилил натиска върху Зеленски да спре атаките срещу руската енергийна инфраструктура. Темата е била повдигната и от специалния представител на САЩ Джаред Къшнър по време на среща със Зеленски на 20 октомври в Осло.
Къшнър, който се е включил дистанционно заради заболяване, е настоял за 30-дневно прекратяване на ударите. Американски представители са обяснили, че така Киев би показал признателност към Къшнър и Стив Виткоф за посредническите им усилия в разговорите с Москва. Според американската страна атаките срещу руските рафинерии допринасят за повишаването на цените на горивата, докато енергийни експерти свързват поскъпването основно с войната между САЩ и Иран.
Европейски съюзници също са съветвали Киев временно да се въздържи от удари до приключването на американските избори. Украинската страна обаче е искала нещо в замяна. Сред обсъжданите варианти са били взаимно енергийно примирие, при което Русия да спре ударите по украински електроцентрали, допълнителни ракети за системите „Пейтриът“ и разрешение за използване на „Старлинк“ на руска територия срещу руски ракетни установки. Нито едно от предложенията не е получило последващо развитие.
Последната известна атака е от 20 октомври
На 20 октомври Украйна е атакувала нефтопомпена станция по петролопровода „Дружба“ в Тамбовска област. Това е последната известна атака срещу руска петролна инфраструктура, посочена в публикацията. В предходните дни са били поразени петролни обекти в Санкт Петербург, рафинерия в Рязанска област и голямо газово предприятие в Сургут.
Киев разглежда ударите по руската енергетика като начин да намали приходите от петрол, с които Москва финансира войната. Украинските власти се опасяват, че продължителното спиране на атаките ще даде възможност на Русия да възстанови производството и приходите си.
Източници: unian.net, livemint.com, kyivindependent.com
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg
