За пореден път бордовете на Федералния резерв и Европейската централна банка заседаваха в една седмица. Те решиха да не променят краткосрочните си лихвени проценти, макар че и за двете централни банки имаше натиск както за повишение, така и за понижение.
Европа и САЩ се сблъскват с инфлация, по-висока от 2-процентовите цели на централните им банки. В последните месеци основният фактор е войната на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите скокове в цените на горивата. Това е типичен пример за шок в предлагането – изненадващо събитие, което понижава производствения капацитет на икономиката и съответно натиска цените нагоре, а растежа – надолу. Инструментариумът на централните банки не е подходящ за такива шокове. От една страна, ако затегнат паричната си политика с по-високи лихви, това би забавило така или иначе потиснатата икономическа активност. От друга, по-високата инфлация от първоначалния енергиен шок може да се задържи за дълго, ако централната банка не е действала решително и хората започнат да очакват по-бързо растящи цени. Ето защо и двете институции наскоро повишиха лихвите си за пръв път от много време – Фед през септември от диапазона 3,5 – 3,75% до 3,75 – 4%, а EЦБ от 2% на 2,25% през юни и после на 2,5% през септември.
Двете централни банки обаче са в различен домашен контекст. В САЩ наблюдаваме силен икономически растеж, основно движен от инвестиционния бум в центрове за данни. Това дава известен комфорт за затягане и приоритизиране на инфлацията. От друга страна, Федералният резерв има двоен мандат и взима решения и според състоянието на трудовия пазар. Последните данни разкриват известно охлаждане – през последните месеци икономиката добавя по-малко работни места от очакваното, предходни данни за наемания се ревизират надолу, а безработицата, макар и ниска (4,2%) расте леко през септември. Отгоре на това съществува и политически натиск от страна на Белия дом за понижаване на лихви, макар че с повишението от септември новият президент на Федералния резерв Кевин Уорш демонстрира независимост от назначилата го администрация.
В Еврозоната растежът е слаб, поради което затягането е по-трудно. Решението за задържане на лихвите този път би могло да се обясни с няколко основни фактора. Първо, ЕЦБ вече затегна политиката си на два пъти от лятото насам и задържането е логично, за да се даде време данните да покажат доколко тези ходове са ефективни. Второ, макар годишният ръст на ХИПЦ за еврозоната да се забърза значително в последните месеци (от 2,8% през юни на 3,8% към септември), т. нар. базова инфлация (изключваща енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия) стои стабилно около 2,5% от април насам. Логиката тук е, че енергийният шок все още не е достигнал останалите категории стоки и услуги, и следователно няма повод за допълнителни действия от ЕЦБ за момента. Трето, растящите лихви по държавния дълг на страните в Еврозоната, особено във Франция, често водят до по-високи лихви за потребителите и бизнеса. Това е своеобразно затягане и не е нужно ЕЦБ да допринася към него.
Въпреки факторите за задържане на лихвите, и в САЩ, и в Европа, цикълът на затягане едва ли е приключил. Все пак инфлацията от двете страни на Атлантика не пада осезаемо, а трайно решение на конфликта в Иран не се вижда на хоризонта. Затова и пазарите на фючърси очакват допълнително затягане от страна на Фед и ЕЦБ в средносрочен план.
В последните години България по-скоро стои изолирана от големите тенденции в лихвените проценти. При нисък държавен дълг рефинансирането и обслужването тежи минимално на фиска, а високата ликвидност в банковата система задържа лихвите по ипотечните, корпоративните и потребителските кредити ниски, на фона на тези в Европа по време на предходния цикъл на затягане.
Не можем обаче да сме сигурни, че това положение ще се запази в средносрочен и дългосрочен план. Първо, не знаем колко още нагоре ще се покачват световните лихви и колко време ще се задържат високо. Второ, в ситуация на нарастващ държавен дълг – и за България, и за други страни – конкуренцията между правителствата, съчетана със затегната парична политика, може да означава значително по-високи лихвени разходи за централния бюджет. И трето, не е ясно доколко положението на свръхликвидност е устойчиво във времето особено ако по-високите дефицити по текущата сметка от последните години станат норма. В случай, че буферите на банките изтънеят, движенията в политиката на ЕЦБ ще се усещат много по-силно у нас.
Източник: Институт за пазарна икономика
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
