Българските компании може да се сблъскат с нова вълна на поскъпване на енергията през 2027 г., когато много от тях ще преподписват дългосрочните си договори за природен газ при по-високи цени. Това каза д-р Матеуш Дадей, ръководител на отдела за икономически изследвания за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в Coface, в отговор на въпрос на Economic.bg по време на уебинар.

Може да видим поредна, втора вълна на енергийния шок“, прогнозира икономистът.

Според Дадей, началото на 2027 г. вероятно ще завари енергийните суровини на все още високи нива. Той обясни, че макар цените на природния газ да растат на спот пазара, малко компании купуват там, защото повечето имат дългосрочни контракти, често за период над година. Именно предоговарянията през 2027 г. при по-високи цени ще увеличи разходите на фирмите и може да доведе до втора вълна на енергийния шок.

Икономистът уточни, че тези очаквания зависят изцяло от развитието на енергийния пазар в момента. Възможно е сегашният скок да се окаже само временен и стресов период на силно свит пазар, но, според него, това определено е риск, който може отново да се превърне в проблем през следващата година.

Напомняме, че само преди дни и работодателите, и синдикатите поискаха спешна среща с правителството заради рязкото поскъпване на електроенергията. Според тях, то крие рискове, като например спряно производство, съкращения, забавяне на заплати, принудително повишаване на цените и прекъсване на инвестиции.

„Голяма пречка“ за домакинствата

Сред непосредствените предизвикателства Дадей открои нарастващите разходи, които определи като сериозна пречка преди всичко за домакинствата.

Българските домакинства харчат непропорционално по-голям дял за горива в сравнение с други домакинства в региона и това вероятно може да доведе до влошени потребителски нагласи“, прогнозира експертът.

Неустойчив ръст на имотния пазар

На въпрос от Economic.bg какви са най-големите рискове пред българските компании догодина, Дадей обърна внимание и на много бързо растящото кредитиране в България, с динамично отпускане на нови заеми от банковия сектор. Той определи ръста на пазара на недвижими имоти като потенциално неустойчив и предупреди, че увеличението в строителния сектор изглежда концентрирано.

Пазарът на недвижими имоти в България расте много бързо и това поставя въпроси за устойчивостта на тази тенденция. Не бих говорил непременно за имотен балон, но евентуално рязко забавяне в строителния сектор би могло да се отрази и върху други компании в българската икономика“, поясни говорителят.

За данък „Свръхпечалба“

След като в сряда правителството одобри въвеждането на 33% данък „Свръхпечалба“ за редица сектори, Дадей коментира, че това определено ще е проблем за много компании. Той изтъкна, че такъв данък се е въвел и в други държави от региона, но в България случаят е специален.

България е своеобразно изключение, защото данъкът обхваща много сектори, включително търговията, а голяма част от тях не са непременно големи бенефициенти на текущата волатилност. За сравнение, в Полша такъв данък се очаква да засегне петрохимията и горивния сектор, които наистина печелят от скачащите маржове на рафиниране. За редица български сектори обаче мярката може да се окаже доста проблематична“, посочи той.

Икономистът добави, че данъкът внася и допълнителна несигурност в икономиката, тъй като утежнява сметките при планиране на инвестиционни проекти.

Фалитите в България намаляват

Колкото до въпрос на Economic.bg относно фалитите в България, то стана ясно, че при несъстоятелностите картината засега остава благоприятна.

Матей Михалеску, регионален директор за Централна и Източна Европа в Coface, посочи, че фалитите в България намаляват от 2022 г. насам.

Поздравления за България, защото последният път, когато броят на несъстоятелностите се увеличи в България, беше през 2022 г.“, каза той, като подчерта, че оттогава се наблюдава непрекъснат спад на годишна база.

Самият Дадей допълни, че към момента в България не се наблюдава ръст на фалитите, а дори известно забавяне, макар данните да са отчасти анекдотични. Той предупреди обаче, че несъстоятелностите реагират бавно и със закъснение спрямо икономическите шокове, затова очаква те постепенно да започнат да нарастват в близко бъдеще.

България в Топ 500 на компаниите от ЦИЕ

По време на уебинара си Coface представи своята класация на 500-те най-големи дружества в Централна и Източна Европа (с оборот над 300 млн. евро за 2025 г.). В нея България участва с 26 компании, като това е с две по-малко спрямо предходната година.

Спрямо размера на икономиката си обаче България попада сред държавите с непропорционално висок брой представители – в съпоставката между БВП и броя фирми в класацията страната се разполага леко над трендовата линия. България е и сред най-бързо растящите икономики в региона през 2025 г., заедно с Хърватия, Полша, Сърбия и Литва.

Източник: Coface

За сравнение, безспорен лидер по брой компании остава Полша със 172 броя (при 178 година по-рано), следвана от Чехия (73 бр.), Унгария (62 бр.) и Румъния (59 бр.). Най-много нови представители през тази година добавят Румъния (+3 бр.), Чехия и Хърватия (по +2 бр.).

Макар броят на българските компании в класацията ЦИЕ Топ 500 да е отбелязал лек спад, общото им представяне показва устойчивост в една предизвикателна среда. Значителният ръст, отбелязан от компаниите в секторите на здравеопазването, търговията на дребно, енергетиката и телекомуникациите, отразява подкрепата от страна на вътрешното търсене и продължаващите инвестиции, докато по-ниските цени на суровините и енергията оказаха влияние върху някои от най-големите промишлени и нефтопреработвателни предприятия в страната,“ коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg