В неделя Дявола облече расо –
любимия си тоалет;
и с тънка и загадъчна гримаса
огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален
и – за да не бъде толкоз сух –
беляза своя символ синодален
с една възглавница от пух.
– Една вечерна пролетна разходка? –
ми кимна леко той с рога.
– Виж, вечерта е кат вдовица кротка
и цяла в нега и тъка…
Съгласен бях. И посред врява шумна
ведно с приятеля рогат
разхождаме се дълго де ни хрумна
из калния престолен град.
И ето – късно в някаква си лавка
покани ме на отдих той.
Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка,
с поклон и привети безброй.
Погледна Дявола с усмивка блага,
повдигна странно рамена
и ритна с крак възпрялата до прага
огромна, грухтеща свиня.
А лавката бе като всяка лавка,
но странно беше тук едно:
висеше над вратата калимявка
и някакво шише вино.
– Виното – да! Но що за подигравка
чернее се над този праг?
– Това ли? Туй е попска калимявка –
реклама за добър коняк…
Кръчмаря се усмихна и заклима,
отвън му кимна вечерта,
а в ъгъла ревнаха в хор петима
и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки:
„Я виж ги колко са добри!“
Но зад гърба му някой злъчно смънка:
„Добри, когато спирта ври!“
Това бе юноша – намръщен, хладен.
Въздъхна той и заруга:
„Кой е добряк на тоз свят безотраден?
И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота нито прашинка!
Нито насъне светъл лъч…
Летиш като изгубена снежинка
сред вихрите на черна злъч…
Уви, светът обърнал се в пустиня!
Море от злоба и разврат!…
Иди живей сред туй море от тиня,
сред толкоз много кал и смрад!“
Той млъкна… А през прага меланхолично
проточи и свинята врат:
„И аз от тоя свят съм недоволна:
да, толкоз малко кал и смрад!…“
Христо Смирненски
„Червен смях“, 4 април 1923
Източник: highviewart.com
