Имен ден имат Ана, Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага и Добри

При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.

Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на Дева Мария. На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на Св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.

Праведните Йоаким и Анна, наричани и „богоотци“ (като родители на Божията майка), живели в галилейския град Назарет, в северната част на Палестина. И двамата били от царския Давидов род, възпитани във вяра, благочестие и милосърдие, но нямали деца. А хората предубедено гледали на бездетството като на наказание от Бога заради някакви скрити грехове на съпрузите. След поредното натякване и то от свещеник в йерусалимския храм, Йоаким и Анна усилили молитвата си към Бога и със сълзи просели Той да ги дари с чедо. Анна се молела: „Господи, Ти си дарил на Сарра син в старините й. Чуй и мене, и аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!“.

Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.

Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря й Света Дева Мария.

Традиции и обичаи за 25 юли

На лятна Света Анна се спазват строго някои забрани – не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на Света Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.

Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” – висока температура и треска.

В Източна България на лятна Света Анна жени и деца тръгват да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през годината.

В Западна България срещу празника се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

В югозападните български краища на лятна Света Анна организират оброк – служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат Света Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат Опърлия.

Заради уникалната история на Света Анна днес повод да почерпят имат всички с имената Ана, Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага и Добри.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/