Мухите бягат от раираната окраска

Уникален експеримент в Япония намалява двойно стреса върху животните

В края на 2018 г. в малка ферма в японската префектура Айчи се появява гледка, която хвърля хората в пълно недоумение. Редом с обикновени кафяви крави в обора се виждат и няколко, боядисани с черно-бели ивици, наподобяващи зебри. В случая не става дума за майтап или за произведение на изкуството от ново поколение. Зад този експеримент стои екип японски учени с амбициозна цел – да намалят ухапванията от мухи по добитъка по естествен и безопасен начин.

Идеята за черно – белите ивици

Идеята не идва случайно. Дълго време биолозите недоумяват защо зебрите в Африка страдат по-малко от мухите цеце и други кръвосмучещи насекоми в сравнение с добитъка. Хипотезата, че ивиците объркват визуалната система на насекомите и намаляват броя на налитанията, става обект на няколко западни изследвания. Японският екип решава да провери дали този ефект може да се възпроизведе и при крави.
Досегашни наблюдения в Африка и лабораторни условия подсказват, че насекомите използват визуални сигнали, за да се ориентират и кацат върху тъмни повърхности. Контрастните ивици на зебрата нарушават този процес. През 2012 г. американски и унгарски изследователи показват, че зебрите са по-малко привлекателни за мухите в сравнение с конете и кравите. Японците виждат в това възможност за практическа полза в животновъдството.
„Кравите понасят значителен стрес от мухите през летните месеци. Хапещите мухи не само ги тормозят, но и намаляват продуктивността и влошават здравето им,“ пишат авторите на японското изследване, публикувано в списание PLoS ONE през февруари 2019 година.

Експериментът и резултатите

Екипът работи с 6 крави във фермата в Айчи. Животните са разделени в три групи, като първата остава непроменена, с естествената кафява окраска на кравите. Втората група е боядисана с бяла безопасна боя в произволни петна и шарки – това е контрола, за да се провери дали самото боядисване има ефект. Третата група получава равномерни черно-бели ивици, наподобяващи зебровата окраска.
Боята, използвана за ивиците, е безвредна за животните и лесно се измива. В продължение на девет дни учените наблюдават поведението на мухите около всяка крава и броят случаите на кацане и опити за хапане. Те записват също реакциите на четириногите – колко често махат с опашка, клатят глава или ритат, за да се отърват от насекомите.
Данните са категорични. По кравите със зеброви ивици кацат около два пъти по-малко мухи, отколкото по кравите с естествена окраска. Средният брой кацания е 55 на всеки 30 минути за обикновените крави срещу едва 20 за зебровите за същия период от време. Контролната група с произволни бели петна не показва съществено намаление на мухите, което потвърждава, че ефектът идва именно от правилния контраст на ивиците.
И реакциите на самите крави се променят. Боядисаните с ивици крави показват много по-малко защитно поведение. По-малко ритат, по-рядко махат с опашка и не се разхождат нервно из обора, което учените интерпретират като знак за по-малък стрес.
„Тези резултати показват, че зебровите ивици могат да намалят кацанията на хапещи мухи върху добитъка без употреба на инсектициди,“ заключават авторите на проучването.

Предимствата и недостатъците

В животновъдството борбата с мухите и кърлежите е постоянен проблем. Използването на химически репеленти и инсектициди е широко разпространено, но те имат редица недостатъци – цената, рискът от резистентност у насекомите, замърсяването на околната среда и опасността за хората. В този контекст методи от сорта на зебровото боядисване се явяват екологични и евтини решения, макар в конкретния случай да има някои ограничения.
По данни на Световната организация за животинско здраве (WOAH) стресът от мухите намалява продуктивността на млечните крави с до 10% през летните месеци. Освен това хапещите мухи пренасят заболявания, които са скъпи за лечение.
Във фермата в Айчи фермерите отчитат и друга полза – животните са по-спокойни и по-лесни за работа с тях, когато не са непрекъснато атакувани от насекоми.
Все пак методът далеч не е панацея. Боядисването на крави изисква време и труд. То трябва да се повтаря на всеки няколко дни или седмици, тъй като шарките избледняват или се измиват. Ефектът зависи и от качеството на боядисването – ивиците трябва да са с правилен контраст и еднаква ширина. Засега методът е приложим основно за малки и средни ферми, които могат да си позволят ръчен труд.
„Това не замества напълно други мерки за контрол на мухите, но е полезно като допълнение, особено за фермери, които искат да намалят употребата на инсектициди,“ обясняват авторите.

Значение и бъдеще

След публикацията на изследването интересът към идеята се разпространява и извън Япония. Статията се цитира в международни медии като британските Би Би Си и „Гардиън“, а някои фермери в Европа и Северна Америка опитват сами да боядисат своите крави. Засега няма масово прилагане на метода, но няколко компании дори започват да разработват специални спрейове и шаблони за „зеброво боядисване“.
Екипът от Айчи продължава да тества метода при различни породи крави и в различни климатични условия. Изследват се и варианти за по-дълготрайни бои, които да издържат седмици наред.
Експериментът с японските крави показва как наблюдението на природата може да даде практични решения за съвременните проблеми. Контрастните ивици на зебрите, развивани в милиони години еволюция като защитен механизъм, се оказват приложими и за животни на хиляди километри от африканските равнини.
„Човек винаги може да научи нещо от природата. Нужно е само да погледнем по-внимателно“, казва ръководителят на изследването д-р Тсуйоши Куроки, в интервю за японския ежедневник „Асахи Шимбун“. „Не очаквахме толкова ясен ефект, но това ни окуражава да продължим“, категоричен е той.
Експериментът със „зебровите крави“ не само привлича внимание с необичайната си визия, но и показа реален потенциал за подобряване на хуманното отношение към животните и за по-устойчиво земеделие. Макар засега да не се вижда като масово решение, той е важен пример за това как малка и необичайна идея може да доведе до значителна промяна.

Европейският принос

В някои ферми в южната част на Франция вече се правят тестове дали зебровите ивици могат да се използват и върху млечни крави от местна порода. „Първоначалните резултати са обещаващи. Мухите определено избягват животните с тази окраска“, казва д-р Елен Тюрен от Института по селскостопански изследвания (INRAE) в интервю за в. „Льо Монд“. Изследователите там тестват и полупрозрачни лепенки с ивици, които да се поставят само на гърба и врата – зоните, които насекомите атакуват най-често.
Нарастващото търсене на органични и „чисти“ продукти от потребителите в Европа също оказва влияние. Все повече ферми търсят решения, които да намалят химическата намеса в животновъдството. „Понякога решението не е в нова технология, а в добре забравена биология“, коментира д-р Тобаяс Швайнц от Университета в Цюрих пред „Дойче веле“.
Подобни инициативи се следят внимателно и от организации за защита на животните. германската асоциация „Четири лапи“ (Vier Pfoten) приветства експеримента в Япония, като заявява, че „всички методи, които подобряват благосъстоянието на животните без химикали, са крачка напред“.

Природата като лаборатория

Разказът за „зебровите крави“ е пример как едно на пръв поглед странно хрумване, вдъхновено от природата, може да се превърне в практическо решение за реален проблем. Боядисването на крави с черно-бели ивици не само намалява броя на хапещите мухи, но и подобрява благосъстоянието на животните – с по-малко стрес, по-добра продуктивност и по-лесно управление от страна на фермерите. 
Макар методът да не е универсален и да има логистични ограничения, той показва колко ефективни могат да бъдат нискотехнологични и екологични подходи. Идеята вече намира отражение извън Япония – в научни изследвания, фермерски практики и дори в индустриални разработки. 
Най-ценното в този експеримент обаче е не самото боядисване, а подходът: внимателното наблюдение на естествените процеси и пренасянето им в нови контексти. В свят, търсещ устойчиви и щадящи решения, „зебровите ивици“ напомнят, че понякога най-добрите иновации се намират не в лаборатория, а в самата природа.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/