Имало някога едно езеро. От него всяка година се показвал змей и взимал по една мома. Дошъл ред и на царската дъщеря.
[ad id=“225664″]
Отивайки на езерото, тя заридала дълбоко. Тогава към нея се приближил момък и я попитал:
– Защо плачеш, моме?
– Всяка година един змей излиза от това езеро и взима по една мома! Настъпи и моят ред.
– Успокой се – казал човекът. – Седни!
Тя седнала, а той легнал на скута ѝ, и казал на девойката:
– Аз ще легна малко да поспя. Щом забучи змеят, ти ще ми викнеш!
[ad id=“263680″]
Когато обаче змеят се разлютил, тя не искала да буди младия човек. Царската дъщеря започнала да плаче. Една сълзичка паднала върху лицето на момъка. В този миг той се събудил:
– Защо плачеш, девойко?
– Змеят се появи и ще ме изяде!
– Не бери грижа! – рекъл младият мъж.
И тогава той скочил и с копието си убил змея. Така избавил момата.
Момъкът всъщност бил не кой да е, а самият Свети Георги.
