Изследва се културата през вековете в Източните Родопи

Късноантична и средновековна крепост  

Късноантична и средновековна крепост се намира в  местността Язлъ дереси и се издига на защитено от меандър на р. Кесебир възвишение на 2 км северно от с. Храстово, община Крумовград. Разкопките стартираха през 2022 година по инициатива на община Крумовград, като финансирането бе изцяло от общината. 

Те се осъществяват от екип археолози и широк кръг научни специалисти от Националния археологически институт с музей към БАН и Регионалния исторически музей в Кърджали. Ръководител на разкопките е доц. д-р Деян Рабовянов от Търновския филиал на НАИМ – БАН. Проучвателните дейности продължиха и през 2023 г. и 2024 година.

Първите резултатите от проучванията показаха, че става въпрос за крепост от времето на траките, за което говорят макар и оскъдни находки. След това обектът продължава съществуването си и през Средновековието, когато е изградена висока над 5 метра каменна стена. В самата крепост са открити пласт и материали от Късната античност, показващи, че тя не е била само укрепено убежище, а може би е била някакво обитавано място с площ по последни замервания от 8,4 дка.

Проучването обхвана 1000 кв. м от крепостта в източната, северната и западната й част. Те позволиха да се изяснят хронологията и периодизацията на крепостта не само през средновековната, но и през ранновизантийската епоха. Важни данни бяха установени за късноантичното укрепление, което представлява и основната част от крепостта. Това укрепление с площ от 8,3 дка е било издигнато през втората трета на V в. сл. Хр. вероятно като укрепено убежище за населението по басейна на р. Кесебир. Нов момент представлява проучването на две постройки от ранновизантийската епоха (V – VI в. сл. Хр) в източната част на крепостта и разкриването на част от късноантичната северна куртина.

Значителни промени крепостта претърпява през Развитото Средновековие, когато в източната част на крепостта, куртината е поправена и са издигнати две масивни кули предвидени за самостоятелна защита. Тогава – през XIV в., крепостта е превърната в укрепена резиденция на местен византийски аристократ. Откритите още в началото на разкопките фигурки от шах в едната от кулите засега само загатват за присъствието в крепостта на хора с висок социален статус и икономически възможности. 

Данните от разкопките говорят за прекратяване на живота в крепостта вероятно в 60-те години на XIV в. Тогава крепостта е била превзета след съпротива и опожарена. Сред откритите монети една се оказва важна за проучвателите на крепостта, защото се намира в опожарения пласт и е сребърна монета на емир Орхан – вторият османски владетел

С това късно развитие на крепостта е свързан и разкритият през 2024 г. ров врязан в скалата отделящ високата източна част на крепостта от нейната вътрешност.

Изсясни се и датировката на некропола в западната част на крепостта. Той също принадлежи на XIV в.

Археологическите разкопки на крепостта в м. Язлъ дереси не само разкриха историята и архитектурата на един почти непознат археологически обект. Те превръщат крепостта, която е от най-големите по площ на територията на общ. Крумовград в реперен археологически обект за изследването на културата през късноантичния и средновековния период в тази част на Родопите.

Наред с високата научна стойност разкритите в крепостта в м. Язлъ дереси до с. Храстово крепост останки имат и изразена експозиционност. Южната крепостна стена, датираща от периода на Късната античност, е запазена до 5,50 м височина, което я доближава до оригиналното й състояние. Цялостно разкритата югоизточна кула, построена вероятно през XIV в. е запазена до 3,5 м височина, като разкрива масивни зидове и особено интересно съоръжение от юг – подпорна стена гласис. Синхронната й Главна кула, издигаща се на най-високата точка на крепостта, за съжаление е силно засегната от иманярски интервенции, но все още демонстрира зидове с височина до 1,70 м, а в частично проучената й вътрешност in situ стоят части от разбитият масивен свод, покривал вероятно цистерна в основата на съоръжението. Врязаните в скалата ровове пред и зад крепостните съоръжения в източната част на укреплението също са визуално представителни. Може да се обобщи, че крепостта до Храстово демонстрира не само най-добре запазените фортификационни съоръжения в общ. Крумовград, но е и една от най-запазените в Родопите.

Скално-култов комплекс Ковил – Джанка

Скално-култовият праисторически комплекс Ковил е разположен на огромна площ между селата Ковил, Джанка и Бараци, между притоците на реките Крумовица и Дюшун дере. Мащабът му надхвърля неколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Предполага се, че централната му част е в местността Белите скали (в превод от местен турски диалект Ак кая). Според някои източници светилищата на територията на комплекса са девет.Предназначението на грандиозния комплекс все още е неразгадано от българската археологическа наука – размерите на обекта предполагат много голям възможен брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.

При проведените в периода 1991 – 1993 година организирани разкопки е открит и един антропоморфен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други две древни съоръжения – некропол и водохранилище. 
Върху каменното плато, под лек наклон са издълбани улеи с дължина десетки метри с неизвестно предназначение. Забелязват се и следи от градежи, които вероятно са от по-късни епохи. 
 

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/