Производител се хвана за главата, споделя ужаса, с която се сблъскав

След черешите и кайсиите и реколтата от праскови се срина. Причината са климатичните промени и непознати гадини, които атакуват овошките

„Сега има всякакви бръмбари и червеи, които даже не можем да разберем откъде идват“ – с тази горчива истина Радослав Чотров от с. Храбрино описва реалността в прасковената градина, която поддържа като четвърто поколение производител. Наследник на традиция, започнала преди 80 години от неговия дядо, днес Радо се изправя срещу природата, пазара и системата — и все по-често усеща, че е сам.

Рекордно ниска реколта, рекордно високи цени

2025 година ще се запомни като една от най-слабите за българските праскови. Сортовете „първо качество“, известни със сочността и отделянето на костилката, се предлагат по цени между 6 и 8 лева за килограм — лукс за потребителите, но слабо утешение за производителите.

„Мирише си. Ароматът е страшен. Просто такъв аромат няма — нито във вносните, нито в други сортове“, споделя Радослав през бТВ. Но ароматът не компенсира загубите. Тази година почти цялата му реколта е унищожена още през април — сланата и дори снегът попарват цветовете преди да вържат плод.

От Англия до Храбрино – завръщането към корена

След години труд в чужбина и неуспешен опит с ресторант на родното Черноморие, Радо избира да се върне към земята. Обработва 20 декара в Храбрино — район, който се смята за благоприятен за отглеждане на праскови заради теченията между две реки, които придават на плода специфичния му вкус и аромат.

Но традицията вече не е достатъчна. Природата се променя, вредителите се множат, а грижата за овошките се превръща в ежедневна битка. „Дърветата изсъхват без видима причина. Налага се да пръскам много. А дядо ми едно време е отглеждал праскови без грам химия“, казва той.

Нови заплахи – невидими и летящи

Климатичните промени не са единственият проблем. В последните години Радо забелязва появата на нови врагове — мистериозни насекоми и непознати птици, които кълват всяка праскова още преди да узрее. „Не знам откъде се взимат. Просто ги няма, и изведнъж – ето ги“, споделя той.

Сякаш самата природа е започнала да се държи по непознат начин – по-агресивна, непредвидима, и все по-малко благосклонна към труда на малкия земеделец.

Помощите – пак за големите

Държавата обещава компенсации за пострадалите от измръзване стопанства, но и тук справедливостта остава под въпрос. „Започват плащанията от големите стопанства. А според мен трябваше да е точно обратното – от нас, малките. Ние първи усещаме удара“, казва Радо.

Тази несправедливост не е нова — малките земеделци често остават в сянката на едрите играчи, независимо дали става дума за субсидии, пазари или достъп до нови технологии.

Все по-малко градини, все по-малко праскови

В Храбрино прасковите се превръщат в лукс. Цената от 8 лева за килограм не е просто отражение на качеството — тя е сигнал за дефицит. Все по-малко хора се захващат с този трудоемък бизнес, а климатичните сътресения правят бъдещето още по-несигурно.

Някога ароматните праскови от Храбрино се изнасяха по цялата страна. Днес те са на изчезване. Не защото няма земя или традиция, а защото има твърде много „бръмбари и червеи“ – в градините, в системата и понякога дори в институциите.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/