О, аз я обичам, обичам очите,
гласът ѝ, нейната песен,
обичам косите ѝ, попили мъглите
на мразовитата есен.
[ad id=“225664″]
Като тъжните есенни листи
слушам унесен нейната песен
и проронвам две сълзи чисти,
две сълзи в тъжната есен.
[ad id=“263680″]
Все тъй момичето тихо нарежда
своята сладостна песен
и моите сълзи бавно процеждат
печалната, скръбната есен.
[ad id=“236993″]
След златните дни на златна забрава
на златното слънце със златни стрели
момиче по алеята минава,
галено от есенни мъгли.
Явор Бинев, 11. г клас, ГПЧЕ „Ромен Ролан“
Из списание за ученическо творчество „Пътеки“
