[ad id=“225664″]
Що ли днес има „кожа портокалова“?
Едно време жената беше хубава и не ялова.
На пазара липсваше фирма Данон,
но бяхме силни и здрави като кон.
Не ядяхме сирене със сухо мляко,
а киселото без бифитус есенсис – много яко.
Имаше си само булгарикус бактерия
и всичко се наместваше в наш’та материя.
Сега внасяме пера и човки от Тайпе
и допълваме кренвиршите с велпапе.
Нямаше в продуктите ни нишесте,
само качествено, хубаво месце.
В градинките надбягвахме се, ритахме,
от катерушки весело надничахме.
Сега печем снаги в солариум,
маста ни дърпат в дебелариум.
[ad id=“263680″]
Смениха всички гени
и на моми и на ергени.
Седим „мъжествено“ пред компа въздесъщ
и всеки мисли си, че е могъщ.
Работим с него, връткаме любов
с мерака си да хванем някой нов.
Но туй е виртуалика погрешна,
в един момент ти става смешна.
Око да види, ръка да пипне,
тогава и сърцето ти ще рипне.
Целулит превзе ни от кожа до кости
облада душата ни даже и в пости.
Трудно заглаждаме дупки и буци,
защото в глави ни виреят боклуци.
Процедурно да се подложим на промивка
в най-близката градска автомивка.
Но къде ли запушват пробойни широки,
като си говорим по двама тип уоки-токи…
Може би на митинги по площади, в гражданска драма
ще ни включат все пак в антицелулитна програма?…
