Профсъюзите искат гаранция за по-високи заплати във висшето образование Синдикатите в сферата на образованието гледат на присъединяването на България към еврозоната като на възможност за по-дългосрочна стабилност в заплащането.
По думите на доц. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ,
вече е започнат диалог с Министерството на образованието по исканията за 2026 г.
Засега обаче конкретни финансови параметри липсват. Министерството на финансите все още не е дало ясни ориентири за БВП, което принуждава синдикатите да работят с прогнозни числа от БНБ и наличните икономически оценки. Известно е единствено, че минималната работна заплата ще достигне 1213 лева през 2025 г., а средната – около 2800 лева, което служи като база за изчисления в сектора.
Парите за заплати идват от субсидии и такси
Според доц. Вълчева финансирането на висшите училища се гради върху държавната субсидия за издръжка на обучението, като близо 80% от нея се изразходват за възнаграждения и осигуровки. Университетите не разполагат със самостоятелен фонд „Работна заплата“, което прави бюджетната рамка определяща за нивата на доходите. Допълнителни средства постъпват от студентските такси, които покриват около 30% от разходите. „Студентите също участват в този процес по силата на закона за висшето образование“, подчерта Вълчева, като допълни, че именно балансирането на държавния ресурс и таксите очертава рамката на възнагражденията.
Огромни разлики в доходите на преподавателите
Финансовата картина във висшето образование е далеч от равномерна. Най-високи средни възнаграждения получават преподавателите в Медицинския университет – София, където заплатите достигат около 5200 лева. На другия полюс е Висшето училище по телекомуникации и пощи с приблизително 2150 лева. Между тези крайности стоят институции като Академията за музикално и танцово изкуство, където доходите са около 3000 лева. „Медицинският университет е изследователски и покрива високи показатели за качество. Подобно е положението в Софийския и Техническия университет, които са на много високо ниво“, обяснява Вълчева. Разликите подчертават както спецификата на учебните заведения, така и начина, по който се разпределя държавното финансиране.
Колко струва системата на държавата
По данни на синдикатите за 2025 г. субсидията за държавните висши училища (без военните и академиите на МВР) включва над 141 милиона лева за заплати и осигуровки, 35 милиона за текущи разходи като ток, вода и отопление, и още 42 милиона за социално-битови дейности – студентски стипендии, общежития и хранене. „За нас не е важен единствено въпросът за достойните възнаграждения на преподавателите. Настояваме и за гарантирани условия за учебен процес, достъпни материали и нормален живот в общежитията“, изтъква доц. Вълчева. По думите ѝ само цялостният подход – към преподаватели и студенти – може да гарантира качество и устойчивост във висшето образование.
Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/
