Ееех, ето ме отново! Не се бавих дълго. Нали ви казах, че „изрових“ много интересни рецепти това лято! Ще ви разкажа една любопитна история, пише ни Йорданка Илиева, която води рубриката на сайт Zarata „На мегданчето с Данчето“.
Пътувайки по работа към морето, реших да избегна натоварения маршрут и да опозная китните странджански селца. Повярвайте, приказни са, просто времето е спряло там. Селцето се казва Бръшлян. Някои от къщите му са на по 300 години, има възстановено килийно училище – просто все едно си в друг свят. Спрях до една стара къща и се заговорих с бабичката, която щъкаше по двора. Сигурно беше на сто години! Подарих ѝ шоколад, а тя на мен най-вкусното „нещо“ от тесто, което бях опитвала! Разказа ми как се приготвя в детайли и аз го направих. Просто невероятно вкусно!
[ad id=“225664″]
Та значи……пресяваш брашно, една голяма паница /около един кг./, добавяш солчица с три пръста. Изкиснато/обезсолено /сирене около 100 грама и кисело, ама чак прокиснало мляко, стояло три дни на слънце, с една чаена лъжичка хлябна сода, загасена в него. Разрежда се млякото /около 300 гр./с хладка вода, като гъст айрян да стане. Омесваш леко, без да се потиш, каза бабата. На сач или по дебел тиган, намазан с мас от ланшното прасе, разстиламе тесто без да се опитваме да му предадем някаква форма, защото то е с рядка консистенция -ни се оформя с ръка, ни се разлива. С намаслена дървена лъжица разплескваме с дебелина около половин см. и на по-слаб „огин“ печем от двете страни до прекрасен червеникав цвят и мноооого дупчици. И сега е кулминацията в целия процес. Стопява се триста гр. масло и толкова мед и се разбъркват на златист сироп. Чудните бабини творения се потапят в него, „докле преброиш до три“.
И не приготвяйте поднос, просто яжте и яжте ,докато сиропът се стича до лактите ви! Затворете очи и пътувайте там, където спомените от ония дивни времена надничат от всеки ъгъл.
