МВФ настоява за ограничаване на дефицита, докато правителството покрива пенсии и заплати с нови заеми

Съмнявам се, че ще се вдигат данъци, за да покрият формиращия се дефицит, а по-скоро ще се търсят варианти за увеличаване на инвестициите, посочи пред БНР Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Той предупреди, че „това, което в момента се харчи текущо, се покрива с дълг.

„Всеки дефицит е покрит с теглене на нови заеми, няма нищо необичайно в това. … Теглене на заем за текущи разходи – пенсии, заплати – това е неразумно“, предупреди той.

По думите му МВФ настоява, че настоящият данъчен модел е неустойчив, тъй като води до подоходно разслоение и все по-голяма нужда от социални разходи, които ще изискват нови заеми.

Еврозоната не прощава дефицити

Стефанов беше категоричен, че няма как България да влезе в еврозоната с висок дефицит. „Веднага ще влезем в процедура по свръхдефицит и ЕК ще започне да налага санкции на България. Това е част от договора, който сме подписали – няма да ни позволят да влезем в сценария на Гърция.“

Той напомни, че международните пазари съдят конкретното правителство, което е в лоша финансова кондиция, а не цялата еврозона. „Страните, които се опитват да измамят другите, разчитайки на това, че еврозоната ще покрие техните дефицити, трябва да се простят с тази илюзия… Ако не се спазва изискването за до 3% дефицит, това би имало сериозни последствия за България. Вижда се вече, че започва натиск – ето, МВФ казва, че догодина трябва да намалите, да мислите вече как да орежете 1% от БВП“, коментира той.

Влизането в еврозоната – исторически успех с висока цена

„Влизането в еврозоната е като първия учебен ден – идва всяка година и носи както голяма доза радост и вълнения, така и голяма доза притеснение“, заяви Стефанов. По думите му то е успех на поколения българи, които са се лишавали от публични блага – пенсионери и социално слаби.

„Това е част от един икономически успех, който българските политици трябва да признаят, защото той дойде с изключително много саможертви – години наред задържане на ръста на пенсии, на социални плащания, неинвестиране в инфраструктура, включително водна“, посочи експертът.

Политическо бездействие и липса на защита на решението

„Въпреки различните мнения, които съществуват, всички се подготвят за приемането на еврото – и бизнесът, и хората. Това е проблемът на българската политика, че след вземането на определено решение – то не се защитава. Не се защитава адекватно от институциите, включително президентската институция имаше много негативна роля в това отношение, все пак имаше очевидно политическо и гражданско мнозинство за влизане в еврозоната“, подчерта той.

Споменът от 90-те като урок за бъдещето

Стефанов припомни, че идеята за стабилност на българския лев и за стабилни спестявания идва още от 90-те години, когато страната преживя един от най-големите финансови шокове в историята си: „Благодарение на неразумните политики на българските политици се съсипа българската банкова система и стабилността на българската валута.“

Според него влизането в ЕС и подготовката за еврозоната са естествено продължение на този исторически урок и не бива да бъдат компрометирани от краткосрочни бюджетни изкушения.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/