Проучване разкрива огромен дефицит в профилактиката и нужда от национална политика в подкрепа на здравето

87% от българите не са ползвали програма за превенция или профилактика на здравето, финансирана от държавата. Това показва изследване на агенция „Тренд“, направено по поръчка на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).

Данните извадиха на преден план тревожна тенденция – здравната профилактика остава подценена, а ресурсите на страната в сферата на балнеологията и климатолечението не се използват пълноценно.

Масово пренебрежение към профилактиката

Изследването сочи, че 52 процента от пълнолетните българи са запознати с лечебните свойства и ползите от българските балнеоложки и климатолечебни курорти. Въпреки това огромната част от гражданите не са участвали в програми за превенция или профилактика, подкрепени от държавата. Ползвалите такива програми са предимно хора във възрастовата група над 60 години, докато най-активна готовност за участие проявява групата между 40 и 60 години. Повече от половината запитани заявяват, че биха се възползвали от естествените лечебни фактори – минерални води и климатолечение – в българските балнеоложки курорти.

Призив за национална политика и инвестиции

Председателят на БСБСПА д-р Сийка Кацарова коментира, че фокусът на институциите трябва да бъде насочен към популяризиране на възможностите за използване на тези ресурси и това да стане чрез официална национална политика. По думите ѝ ресорните министри на здравеопазването и туризма трябва да подкрепят увеличаването на бюджета в тези сегменти заради здравето на българските граждани. „Мотивиращ е фактът, че едно евро, инвестирано в профилактика, спестява седем евро от лечението на един пациент“, посочи Кацарова, цитирайки данни на Германската СПА асоциация.

България като здравна и туристическа дестинация

„България се позиционира на картата на здравния туризъм като конкурентна дестинация, предлагаща качествен продукт на европейско ниво“, каза в интервю за БТА през септември д-р Сийка Кацарова. Тя посочи, че към 30 юни, според данни на Министерството на туризма, в страната са регистрирани 44 медикъл спа, 110 спа и 35 уелнес центъра. „Не мога да преценя размера на инвестициите в тези центрове, но са стотици милиони“, допълни Кацарова. Тя изтъкна, че голяма част от медикъл спа и спа хотелите предлагат на гостите си храна от собствени ферми или от региона, както и вино от местни винарни – модел, който съчетава здраве, туризъм и местна икономика.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/