Мушмулите зреят през септември, но остават на дървото и след окапване на листата, докъм ноември. В началото са твърди, но след падане на първите слани, стават по-меки, сладки и ароматни, а тръпчивият им вкус намалява.
Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много лекари от Средновековието например, са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.
Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им след тежко вирусно заболяване. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.
Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането. Недоузрелите мушмули обаче имат запичащ ефект и помагат при чревни разстройства. Медиците препоръчват засилена консумация на мушмули и при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.
Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.
Мушмулите са богати на скорбяла, фибри, пектин и органични киселини (предимно ябълчена, лимонена, винена, а в омекналите плодове и винена). Съдържат голямо количество витамини – А, С и от групата В, минерали – калий, калций, магнезий, фосфор, желязо, натрий и други.
Мушмулите стимулират изгарянето на мазнини, което ги прави много подходящи при спазване на диета.
