Европейска директива промяна изцяло договорите у нас

До средата на 2026 година България трябва да направи една от най-сериозните реформи в трудовото законодателство за последните десетилетия. Причината – транспонирането на Директива (ЕС) 2023/970 относно прозрачността на възнагражденията. С този мащабен нормативен акт Европейският съюз поставя край на редица непрозрачни практики при определянето на заплатите и прави решителна крачка към равенството между половете на работното място.

Край на въпросите за очаквана заплата

Едно от най-съществените нововъведения е категоричната забрана работодателите да питат кандидатите за работа за тяхното предишно или очаквано възнаграждение. Това е революционна промяна, която ще сложи край на порочната практика минали заплати да определят бъдещи, без връзка с конкретните изисквания и ценност на длъжността.

Според ЕС, така се елиминират скритите форми на дискриминация, които особено често засягат жените, поставяни традиционно в по-нископлатени позиции.

Обявата за работа – вече с ясни условия

Директивата въвежда нов стандарт за публикуване на обяви. Работодателите ще бъдат длъжни още в самото начало да посочват:

конкретна заплата или ясно дефиниран диапазон;

обективни критерии, по които е формирано възнаграждението;

клаузи от колективен трудов договор, ако има такъв.

Това означава край на неясните оферти тип „заплащане по договаряне“ и ще даде възможност на кандидатите да направят информиран избор още преди първото интервю.

Право на информация и за служителите

Служителите също ще получат нови права. Те ще могат да изискват писмена информация относно:

своето ниво на заплащане;

средните възнаграждения по пол за сходни позиции в компанията;

критериите за повишение и развитие.

Работодателите ще бъдат задължени да предоставят тези данни прозрачно и разбираемо.

Задължителни доклади за разликите в заплащането

Компаниите с над 100 служители ще бъдат задължени ежегодно да докладват различията в заплащането между мъже и жени. Първите отчети ще се очакват от 7 юни 2027 г., като процесът ще се въведе поетапно. Докладите ще бъдат публикувани от национални органи, които предстои да бъдат определени.

Санкции и контрол

Макар директивата да не фиксира конкретни глоби, тя изисква всяка държава членка да въведе ефективни и възпиращи санкции за нарушителите. Те могат да включват:

финансови глоби на база оборот или фонд „Работна заплата“;

ограничаване на достъпа до обществени поръчки или публични средства.

Очаква се в България контролът да бъде поверен на Комисията за защита от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете. Окончателното решение ще бъде взето от Народното събрание.

Какво следва?

Към края на 2024 г. Министерството на труда и социалната политика вече е създало междуведомствена работна група, която подготвя проект за транспониране на директивата в националното законодателство. Законопроектът все още не е внесен в парламента, но се очаква това да се случи през 2025 г., така че срокът от 7 юни 2026 г. да бъде спазен.

Заплатите вече няма да са тайна

Навлизането на новите правила бележи преход от култура на договаряне „на тъмно“ към култура на прозрачност, доверие и справедливост. За много работодатели това ще означава сериозна адаптация на вътрешните системи за възнаграждение. За служителите – нова ера, в която заплатата не е тема табу, а признание за труда им.

С тази директива ЕС не просто променя трудовото законодателство – той поставя основата на един по-справедлив и балансиран пазар на труда.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/