ЗАРАТА

Всякаква информация за всеки

10 ноември! От резиденцията на смъртта до увисналото чене на Живков
Новини

10 ноември! От резиденцията на смъртта до увисналото чене на Живков

10 ноември! От резиденцията на смъртта до увисналото чене на Живков Денят, в който тоталитаризмът падна и започна дългият преход

На 10 ноември 1989 г. България се събуди в нова историческа реалност. След повече от три десетилетия на власт, Тодор Живков беше свален, а страната тръгна по пътя на политическа трансформация и икономически преход. Денят сложи край на ерата на социалистическия режим и отключи процеси, които промениха обществото завинаги.

Да се снишим, докато бурята премине

През 1985 г. на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов, който започва политика на перестройка и гласност. Новите условия поставят съюзниците на СССР пред неизбежни промени. България не е изключение. Тодор Живков опитва да се приспособи чрез т.нар. „Юлска концепция“, която предвижда известна икономическа свобода, но всъщност е повече прах в очите на Кремъл. В същото време т.нар. „възродителният процес“, при който стотици хиляди български турци за принудително изселени, след като имената им са сменени, води до масова емиграция към Турция и сериозни проблеми за икономиката и селското стопанство.

Фалшивата оставка

Още на 4 ноември 1988 г. Живков по време на заседание на Политбюро неочаквано обявява, че ще подаде оставка. Това е негов маньовър да укрепи позициите си и да „преброи“ лоялните кадри. Всички членове на Политбюро го молят да не напуска, а листът с оставката остава прибран – факт, който ще се използва две години по-късно.

Дългата ръка на Кремъл

През 1988 г. посланик на СССР у нас става генерал Виктор Шарапов, който има за задача да осигури смяната на Живков с верен на Москва кадър – предпочитани са Петър Младенов и Андрей Луканов. На официално събитие на 4 ноември Шарапов не споменава Живков, което за присъстващите е ясен дипломатически сигнал за края на „епохата Тато“.

В резиденцията на смъртта

През 1987 г. по време на посещение в Китай, Живков получава писмено послание от Дън Сяопин до Горбачов, но пътят през Москва и престоят в резиденция „Барвиха“ – известна като „резиденцията на смъртта“ заради мистериозната смърт на Георги Димитров – изключително тревожи българския лидер.

Подготовката започва в Букурещ

През юли 1989 г. по време на заседание на страните от Варшавския договор в Румъния, в отсъствието на Живков, се водят разговори за неговото сваляне с Москва. Опитите на Живков да посети Горбачов по-късно същата година са отказани.

Оставката на Младенов

На 24 октомври 1989 г. министърът на външните работи Петър Младенов обявява оставка и обвинява Живков в авторитаризъм, като го сочи като основна причина за кризата. Това ускорява процесите за промяна на върха на властта.

Мераците за власт

Живков се опитва да запази контрола до 14-ия конгрес на БКП и подготвя смяна на премиера Георги Атанасов с Петко Данчев. Мнозинството в Политбюро обаче е против, защото знае, че до конгреса той може да заздрави позициите си и да премахне опозиционните кадри.

Партизанската бригада „Чавдар“ отново в играта

Бившите партизани от бригадата „Чавдар“ – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – участват активно в подготовката на оставката. Тримата настояват тя да се приеме на започващия пленум, а не на следващия.

Медицинският екип

Рано на 10 ноември, личният лекар на Живков и екипът на Правителствената болница са подготвени да реагират при необходимост. Проф. Младен Григоров и проф. Герасимов по-късно уверяват, че Живков не е приемал никакви лекарства преди пленума.

Денят на 10 ноември

На пленума сутринта Живков изнася едночасова реч за предизвикателствата пред социализма и икономическото развитие. Следобед дневният ред включва две точки: приемане на оставката на Живков и избор на Петър Младенов за генерален секретар на БКП. Живков не може да вземе думата, а известният кадър с увисналото му чене става символ на края на неговата епоха.

Наследството на 10 ноември

10 ноември 1989 г. остава символ на края на тоталитаризма в България и началото на демократичния преход. За едни това е ден на свобода и надежда, за други – време на несигурност и предизвикателства. Историята на Живковото управление и неговия край продължава да предизвиква интерес и дискусии.

Днес, 34 години по-късно, 10 ноември се помни като денят, който промени България завинаги и отключи процесите, довели до съвременната ни държава.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/

Прочетено 36 пъти, 1 прочита днес