Денят, в който тоталитаризмът падна и започна дългият преход

На 10 ноември 1989 г. България се събуди в нова историческа реалност. След повече от три десетилетия на власт, Тодор Живков беше свален, а страната тръгна по пътя на политическа трансформация и икономически преход. Денят сложи край на ерата на социалистическия режим и отключи процеси, които промениха обществото завинаги.

Да се снишим, докато бурята премине

През 1985 г. на власт в Съветския съюз идва Михаил Горбачов, който започва политика на перестройка и гласност. Новите условия поставят съюзниците на СССР пред неизбежни промени. България не е изключение. Тодор Живков опитва да се приспособи чрез т.нар. „Юлска концепция“, която предвижда известна икономическа свобода, но всъщност е повече прах в очите на Кремъл. В същото време т.нар. „възродителният процес“, при който стотици хиляди български турци за принудително изселени, след като имената им са сменени, води до масова емиграция към Турция и сериозни проблеми за икономиката и селското стопанство.

Фалшивата оставка

Още на 4 ноември 1988 г. Живков по време на заседание на Политбюро неочаквано обявява, че ще подаде оставка. Това е негов маньовър да укрепи позициите си и да „преброи“ лоялните кадри. Всички членове на Политбюро го молят да не напуска, а листът с оставката остава прибран – факт, който ще се използва две години по-късно.

Дългата ръка на Кремъл

През 1988 г. посланик на СССР у нас става генерал Виктор Шарапов, който има за задача да осигури смяната на Живков с верен на Москва кадър – предпочитани са Петър Младенов и Андрей Луканов. На официално събитие на 4 ноември Шарапов не споменава Живков, което за присъстващите е ясен дипломатически сигнал за края на „епохата Тато“.

В резиденцията на смъртта

През 1987 г. по време на посещение в Китай, Живков получава писмено послание от Дън Сяопин до Горбачов, но пътят през Москва и престоят в резиденция „Барвиха“ – известна като „резиденцията на смъртта“ заради мистериозната смърт на Георги Димитров – изключително тревожи българския лидер.

Подготовката започва в Букурещ

През юли 1989 г. по време на заседание на страните от Варшавския договор в Румъния, в отсъствието на Живков, се водят разговори за неговото сваляне с Москва. Опитите на Живков да посети Горбачов по-късно същата година са отказани.

Оставката на Младенов

На 24 октомври 1989 г. министърът на външните работи Петър Младенов обявява оставка и обвинява Живков в авторитаризъм, като го сочи като основна причина за кризата. Това ускорява процесите за промяна на върха на властта.

Мераците за власт

Живков се опитва да запази контрола до 14-ия конгрес на БКП и подготвя смяна на премиера Георги Атанасов с Петко Данчев. Мнозинството в Политбюро обаче е против, защото знае, че до конгреса той може да заздрави позициите си и да премахне опозиционните кадри.

Партизанската бригада „Чавдар“ отново в играта

Бившите партизани от бригадата „Чавдар“ – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – участват активно в подготовката на оставката. Тримата настояват тя да се приеме на започващия пленум, а не на следващия.

Медицинският екип

Рано на 10 ноември, личният лекар на Живков и екипът на Правителствената болница са подготвени да реагират при необходимост. Проф. Младен Григоров и проф. Герасимов по-късно уверяват, че Живков не е приемал никакви лекарства преди пленума.

Денят на 10 ноември

На пленума сутринта Живков изнася едночасова реч за предизвикателствата пред социализма и икономическото развитие. Следобед дневният ред включва две точки: приемане на оставката на Живков и избор на Петър Младенов за генерален секретар на БКП. Живков не може да вземе думата, а известният кадър с увисналото му чене става символ на края на неговата епоха.

Наследството на 10 ноември

10 ноември 1989 г. остава символ на края на тоталитаризма в България и началото на демократичния преход. За едни това е ден на свобода и надежда, за други – време на несигурност и предизвикателства. Историята на Живковото управление и неговия край продължава да предизвиква интерес и дискусии.

Днес, 34 години по-късно, 10 ноември се помни като денят, който промени България завинаги и отключи процесите, довели до съвременната ни държава.

Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/