Едва ли има къде да се скрия
от живот погнал ме така,
че забравям, каква съм фурия
и преминавам неусетно прага.
Коя ли чакра пришпорва ме сега
та отлитам през пропастта
подготвена от моята съдба,
вербувала тя моята душа.
Душата бленува за топлина,
огряла тя от земните недра
и превърнала ме в романтик,
за да успявам като лирик.
Намеса има някаква дори
в преодоляване на тез игри,
поднесени от Божия ръка
в тези трудни времена.
Но вярата крепи човека
и помага тя през векове,
понесъл се към наклон
за да пребори се с Нерон.
Из „Птици в нощта“
