Нарича себе си Робърт де Киро – с намигване към големия Робърт де Ниро. Талантлив и чаровен, раздаващ се, влюбчив и обичан, бохем. Вулкан от емоции. Актьор и поет. Такъв бе Кирил Варийски, познат от десетки български филми и спектакли и най-вече от филма „Йо-хо-хо”. Една от големите звезди на българското кино, угаснал твърде, твърде млад, но оставил ярка диря в съзнанието на публиката.Жените пощуряват по сините му очи и копнеят за един негов поглед. И макар самият Варийски да не възприема себе си като „мачо”, близките и приятелите му нямат съмнения, че е истински мъжкар. Човек на честта, който до края си остава единак, ярко открояващ се сред множеството. Но както често става, единственият му порок го убива. За съжаление страстта към чашката го сваля от сцената и го отнася в гроба едва на 41, в разцвета на творческите сили. Макар до последно да е канен за епизодични роли във филми, Кирил Варийски чувства тъга и неудовлетвореност от живота, от прехода, от държавата.„Казвам се Кирил Петро…
Публикувано с изричното съгласие на https://www.standartnews.com/